Чисис ги настигна, а Тото ги разблъска запъхтян и се хвърли към първата заключена врата, не с неповратливия шперц, а с връзка ключове, която беше взел от убит тъмничар.
— Не, по-нататък — опита се да го спре минасецът. — Тя е по-надолу по коридора.
— Ще го направим по моя начин — обясни търпеливо Тото. — Не съм дошъл тук заради вашата водачка.
Чисис оголи зъби и Тиниса видя как кокалчетата на ръката му побеляват от напрежение върху дръжката на кинжала. Застана до Тото, така че Чисис да я вижда — нея и намеренията й. В същото време и донякъде с изненада се улови, че търси с поглед Ахеос.
Молецоидът поклати леко глава.
— По-навътре — каза той и отново млъкна като риба. Тото сгърби инатливо рамене и отвори вратата на първата килия. Вътре откриха дрипав бръмбаророден от минаската порода, мъж на средна възраст със сивееща коса и изпито от грижи лице.
— Излизай — каза му Чисис. — Излизай и си вземи оръжие от стаята на тъмничарите ей там. — Затворникът се поколеба само за миг, после изпълни мълчаливо нареждането.
Без да каже и дума, Тисамон се върна при подножието на стълбите и зачака. Тиниса знаеше, че инстинктите му не го лъжат. Скоро щяха да дойдат още войници. Досега бяха извадили късмет, но гарнизонът на Мина беше голям, а казармите — близо до двореца. Усетеше ли някой какво става в подземията, тук щяха да се изсипят толкова въоръжени осоиди, че да затлачат напълно пътя им за отстъпление. Тиниса хвърли поглед на Тисамон и въздъхна вътрешно. Ето че двамата отново бяха синхронизирали мислите и действията си. Направо не беше за вярване. „Преди нощта да е свършила, те чака изненада, баща ми. Не можеш вечно да ме избягваш.“
Тото се бореше трескаво с петата врата. Усилията му с предишните вече бяха увеличили числения им състав с попълнение от окъсани, решени на всичко минаски мъже и жени, които стискаха мечове и кинжали от стаята на тъмничарите и чакаха по-нататъшни указания.
Преди нашествието народът на Мина е бил народ от бойци, спомни си Тиниса. Не толкова войнолюбив като мравкородните или осоидите, но достатъчно, за да защитава своето с цената на всичко. Мироглед, който изглежда засукваха с майчиното си мляко. „И толкова по-добре, защото много скоро ще им потрябва“, помисли си тя.
Бяха стигнали до края на редицата килии, но коридорът продължаваше напред и Чисис вече тичаше нататък. Всички чуха доволния му вик, после той хукна назад към тях.
— Намерих я! — обяви екзалтирано той. — Хайде, човече, побързай!
— Чисис, внимавай! — извика женски глас откъм дъното на коридора. Думите още отекваха, когато първият енергиен залп изпука между стените. Тото се смъкна на едно коляно, запъна трескаво арбалета си и стреля миг преди втори енергиен залп да избухне в стената до него и да му опърли бузата. Преградният арбалетен огън повали един от осородните войници, но коридорът напред тънеше в мрак, а и Тото по природа не беше точен стрелец. Втори войник беше приклекнал зад другаря си и сега клечеше, опрял гръб в стената. Тиниса дръпна Тото през прага на една килия, докато той се мъчеше да презареди оръжието си.
— Ти не си войник — напомни му Тиниса. В същия миг трети залп изсъска покрай вратата и Чисис изпсува.
Тиниса се напрегна, защото знаеше, че Тисамон всеки момент ще атакува, както и че самата тя ще го последва, за да му пази гърба. Едновременно с това нейно прозрение от коридора се чу вик — от мястото на клекналия до стената войник, — последван от звуци на боричкане и звън на метал в метал. Тисамон притича покрай вратата им и Тиниса изскочи след него, но и двамата закъсняха. Войникът лежеше по лице със стрела в гърба и няколко зейнали рани на други места, а Ахеос стоеше прав до него и трепереше. Стискаше кинжал, а ръката му беше в кръв до лакътя. По дланта на другата му ръка също имаше кръв, но тази не беше на войника, а негова — от сцепената му устна. Тиниса лесно се досети за останалото. Ахеос се беше промъкнал в тъмното, за да стреля, но по една или друга причина изстрелът не се беше оказал смъртоносен и раненият войник го беше нападнал. Предвид реакцията му, Тиниса се зачуди дали това не е първият път, когато убива човек лице в лице.
— Добра работа — кимна Тисамон и молецородният кимна на свой ред. А в Тиниса нещо се пречупи, защото дори тази постна похвала надхвърляше всичко, с което Тисамон я беше насърчавал някога.