Талрик пробва с усмивка и откри, че никак не му е трудно въпреки нея или тъкмо заради нея.
— Тръгнал съм да убия губернатор Ултер — заяви той и разбра, че Кимене е прочела истината в очите му.
Успял бе да я изненада все пак и това му достави искрено удоволствие, нищо че острието се заби още малко в меката плът под брадичката му. Може да беше Минаската дева, но не знаеше всичко.
— Дебелака? Отиваш да убиеш Дебелака? — попита тя и Талрик свъси вежди преди да направи връзката.
— Стига да ми позволиш — каза спокойно и видя как думите му раздвижват сподвижниците й, вече повече от десетина на брой. Всички го гледаха втренчено.
— Капитан Талрик, герой на революцията, така ли? — произнесе бавно Кимене. — Едно добро дело, което да компенсира всички злини?
Той разтегна устни в тънка усмивка.
— Или е поредният пример за политиката на осоидите като малкия фарс, който разиграхте с Дебелака пред килията ми? — продължи тя.
— Ние гледаме сериозно на политиката.
Острието се махна от гърлото му, толкова неочаквано, че за миг Талрик не знаеше дали се е отървал, или жената е забила кинжала до дъно.
— Не ме интересува дали е политика или платена поръчка, дали Дебелака е спал с жена ти, или е зачернил името ти, или просто си решил да провериш какъв е цветът на тлъстото му сърце. Подарявам ти живота, капитан Талрик. Да видим какво ще направиш с него.
И с тези думи тя го остави, мърлявите минасци хукнаха подире й, а Талрик остана сам да опипва плитката порезна рана на шията си.
Знаеха, че на горните нива се трупа напрежение. Напрежение във вид на голям брой осородни войници, които засега търчаха в грешната посока, но скоро щяха да осъзнаят грешката си. Откакто оставиха Кимене и почетната й стража, крачката им ставаше все по-бърза и по-бърза. Бяха свършили всичко освен онова, за което бяха дошли, а последните песъчинки изтичаха.
— Там! — извика Тото и посочи нова редица от врати и килии. И нови пазачи. Двама от тях бяха излезли в коридора — осоиди с лека раирана броня. Единият така се беше сащисал, че само ги зяпаше ококорено, но другият нададе предупредителен вик.
Тиниса ги връхлетя едновременно с първия залп и жилото прогори въздуха до бузата й. Войникът не беше извадил меча си, разчитайки, че Изкуството на осите ще го спаси, и Тиниса го накара да плати за тази непредвидливост, като го прободе с рапирата си между плочките на бронята. Другият стискаше меча си и дори се опита да го използва срещу нея, но Чисис налетя на скорост отгоре му и двамата се сборичкаха на пода. Тиниса се канеше да прекрати с един удар двубоя им, когато предупредителният вик на Тото я накара да се обърне. От същото място беше изскочил трети човек, но не приличаше на първите двама. Този беше с тежки доспехи, така наречената пазителска ризница — плътна броня от плочки и стоманена оплетка, която рапирата й не би могла да пробие. На главата си имаше шлем с тесен процеп за очите. Въпреки тежестта на всичкия този метал, мъжът се движеше бързо, а в ръцете си стискаше алебарда — метър и половина дървена дръжка с половинметрово острие накрая, чийто връх летеше стремително към Тиниса. И едва не я прободе, между другото. Тиниса беше преценила погрешно обсега му и вместо на безопасно разстояние след миг върхът на алебардата цъфна на косъм от очите й, принуждавайки я да отскочи тромаво назад.
До ушите й долетя грозното стържене на Тотовия арбалет. Миг по-късно мъжът се завъртя. Една от стрелите го беше ранила и висеше от гъстата оплетка на бронята, но други две отскочиха безсилно от заобления нараменник и шлема.
И други стражи напираха по петите на колегите си. Двамца се заковаха на място и зяпнаха невярващо развихрилата се битка. Онзи с тежката броня замахна да я прободе с алебардата си и Тиниса заситни трескаво на заден ход, ужасена още повече при вида на поредната стрела — този път от лъка на Ахеос, — която се пръсна на трески при сблъсъка си с нагръдника на бронирания войн.
„Тисамон!“
Но Тисамон беше останал назад, прикривайки отстъплението им.
Бронираният прескочи Чисис и противника му, които още се боричкаха на пода, и оръжието му литна напред. Тиниса направи крачка встрани и нападна, целейки се в гърлото или в процепа за очите, но мъжът се изви назад и нейната рапира се огъна опасно в шийния предпазител. А после дългата дръжка на алебардата я запрати в стената с удар, събрал цялата сила на мъж, който от години живее в черупката на тежка стоманена броня.