Облечена беше в пълни доспехи. Коничен шлем и прилепнала платнена шапчица под него обрамчваха деликатните черти на суровото й лице. Нагръдник, мъжки при това, боядисан в черно, с две червени стрели отпред. Едната сочеше надолу, към земята, другата — към небето, и Стенуолд разчете посланието им по следния начин: „Паднахме, но ще се издигнем отново.“ Жената носеше кожена поличка със сребърни капси, а бронираните предпазители на краката и ръцете й бяха в същия стил като нагръдника. Но за разлика от обикновените войници, тя не носеше нито риза, нито бричове. Ръцете и краката й бяха голи, сякаш синкавосивият оттенък на кожата й трябваше да напомня, че жената е не друга, а Девата на Мина. Черният плащ се поклащаше зад нея при всяка крачка.
Появата й не бе ознаменувана с аплодисменти и шумни поздравления. Стенуолд се изненада, защото жената очевидно заслужаваше такива, но после съобрази, че шумът само би привлякъл нежелано внимание. Последователите й може и да не крещяха екзалтирано, но екстазът грееше в очите и по лицата им.
— Чисис — започна тя и мъжът пристъпи напред с известно смущение. — Ти ми даде надежда в мрака и аз никога няма да забравя какво стори за мен. Отсега нататък си ми скъп на сърцето.
Стисна му ръката и Стенуолд предположи, че общото им минало не е било съвсем безоблачно, както и че Чисис е организирал спасяването на Кимене с цел да изглади старите търкания. Младият мъж понечи да се върне на мястото си — очите му се бяха насълзили, забеляза Стенуолд, — но Кимене го дръпна за ръкава и го задържа до себе си.
— Стекли сте се тук от всички краища на града — обърна се към присъстващите тя. — Повечето ви познавам. Знам, че не всички сте приятели и че всеки от вас лелее в сърцето си мисъл за бунт по свои мерки, различни от мерките на съседа. Но ето че сега сте се събрали под един покрив, нещо, което аз напразно се опитвах да направя преди осоидите да ме заловят. Поне за това трябва да сме им благодарни.
Вълна от несмел смях раздвижи събралите се хора. Стенуолд местеше поглед по лицата им. Стари и млади, мъже и жени, бръмбарородни бойци от Мина в голямата си част, но имаше и други — скакалецородни от милицията, мухородни гангстери, които симпатизираха на каузата, дори две мравкородни с червеникав цвят на кожата от поробения град Мейнис. Всички те гледаха Кимене и чакаха заповедите й.
— Сигурно очаквате от мен да подпаля града с една-единствена факла, да призова всеки мъж, жена и дете в Мина на бой, да грабнем сърпове и мечове и да прогоним Империята от града си.
Чуха се одобрителни викове, но нещо в тона й беше привлякло вниманието им и повечето чакаха какво ще последва.
— Чули сте, че Дебелака е мъртъв! — извика тя и думите й предизвикаха свирепи усмивки и доволно кимане. — Но кой го уби? — попита Кимене и всички замлъкнаха онемели.
— Не го убих аз, макар че нищо не би спряло ръката ми, ако имах възможност. Не го уби Чисис, нито друг от групата ни. И все пак всички знаем, че Дебелака е мъртъв. Кой го е убил тогава? — Погледът й се местеше от човек на човек, докато един не се осмели да проговори.
— Казват, че се скарал с друг осороден заради фуста. Така чух. И че екзекутирали някакъв офицер заради тая работа.
— Капитан Раут, така казват — вметна друг. — Копоя на Дебелака. И той няма да ни липсва.
— Така казват, значи? — попита Кимене и сложи край на зародилите се дискусии. — Че осородните са се изпокарали? Че са се избивали един друг в тъмното, докато Чисис е разбивал ключалката на моята килия? Мина ще има нов губернатор, несъмнено по-лош от предишния, и отговорът на въпроса защо беше убит Дебелака се крие в този човек. Вижте колко бързо разпространиха новината, че Дебелака е мъртъв, погрижиха се всички да го разберат. Защо? Защо разгласяват вестта из целия град? Нима не знаят, че това ще налее масло в огъня на нашия бунт?
Крачеше напред-назад пред първата редица слушатели и плащът се развяваше след нея.
— Има ли и един сред нас, който да не знае, че освен сила врагът ни притежава и хитрост? Всички сме изпитали хитростта им на гърба си, аз най-много, когато наемниците им ме хванаха в капан! Така че защо позволиха новината за смъртта на губернатора да стигне толкова бързо до нас? Защо ли… защото искат да реагираме. Знаят, че силата ни расте и предпочитат сблъсъкът да се случи сега, преди силата ни да е нараснала още. Надяват се да вдигнем на оръжие обикновените хора, а после да пратят войниците си, които да ни смажат с огън и кръв. Защото ние сме силни, но трябва да станем по-силни. Времето за революция ще дойде, но още не е дошло и осоидите го знаят.