— Ще ви намеря човек, но вероятно ще се наложи да му платите.
— Това не е проблем. Ще ни трябват и припаси за пътуването до Хелерон, а резервни дрехи за повечето от нас биха били добре дошли.
— Ще ги имате.
— Значи ще сме във форма да се сбогуваме с вас. — Той сведе поглед към ръцете си, свити в юмруци в скута. — Има още едно нещо обаче. Не молба, а нещо, което трябва да знаете.
Тя кимна мълчаливо и Стенуолд си помисли, че вече се е досетила какво има предвид.
— Железният договор бързо ръждясва — каза той. — Осоидите са попълнили ресурсите, изчерпани по време на Дванайсетгодишната война, и са готови за ново нашествие. Видях с очите си предния им пост в Аста, попаднаха ми и някои от докладите за военните им доставки. По всичко личи, че имат готовност за нова кампания в най-скоро време. И като казвам в най-скоро време, имам предвид в рамките на броени десетници. Този път ще потеглят на запад, към градовете от Равнините.
— Това би бил логичният ход от тяхна страна — кимна Кимене.
— Едва ли е нужно аз да ви казвам, че когато врагът насочи основните си усилия другаде, шансовете за успеха на един бунт тук нарастват значително.
Тя се усмихна лукаво.
— Мисля, че се разбираме идеално — отбеляза. — Моите хора още не са готови да отхвърлят игото на осоидите, но и това ще стане. И ако това помогне не само на моя, но и на вашия народ, толкова по-добре. Нашият бунт ще успее — заяви тя без сянка на колебание в гласа си, — но за да запазим независимостта си, ще ни трябват съюзници на запад.
— Аз имам една молба, ако позволите — обади се Салма, който уж спеше. Но явно беше проследил разговора и сега седна на сламеника до другите. Още беше с мърлявите си дрехи от снощи, но вече не приличаше на окаян затворник, а на себе си, такъв, какъвто го помнеха отпреди. Дори усмивката му се беше завърнала.
— Слушам — погледна го Кимене.
— Осоидите държат още една пленница. Пеперудородна на име Скръб в окови — обясни принцът водно конче.
— Знам за нея — кимна жената и го изгледа от глава до пети. — Чух, че била пионка в жалките им игрички.
— Предали са я в ръцете на един офицер. Казва се Ааген. Че ги е чула да го обсъждат — продължи Салма. — Трябва да знам къде е сега. Още не сме приключили със спасителните операции.
— Като е решила да ми донесе тези неща, Тиниса без да иска е направила голям удар — отбеляза Стенуолд. Беше ги събрал пред себе си като на лекция в Академията, цялата им групичка, включително и Тисамон. Само Ахеос стоеше настрана както обикновено. — Това са само фрагменти, разбира се, но пък аз от десет години се уча да сглобявам картинки от откъслечна информация.
— Реших, че може да са планове. Планове за нашествие? — предположи Тиниса. — Хвърлих им един поглед по пътя насам, но… Нищо не разбрах.
— Не са планове за нашествие. Не, просто интендантски бележки, снабдяване, сметки, такива неща. Дребни детайли, свързани с вътрешния механизъм на всяка армия — обясни Стенуолд и побърза да добави, когато Тиниса увеси нос: — Но са по-ценни от злато, защото дават информация за разположението на войските, за числеността им, за това с какви провизии и екипировка разполагат. Ако човек знае как да ги чете, са също толкова ценни, колкото подробна карта на предстоящата кампания.
— И какво успя да научиш от тях? — попита Тисамон. — Местните казват, че оттук са минали много войскови подразделения и всички се придвижват на запад. Самите ние видяхме част от тях.
— Вярно е — кимна Стенуолд. — Докладите показват същото. Помните Аста, нали? Аста е само преден пост и вече знам накъде ще потеглят войските, които се събират там. Вижте. — Извади писалка от чантичката на колана си, обърна един от листовете и се зае да отбележи на гърба му местата, които изброяваше. — Мина е тук. Аста — тук. Това е Даракионският лес — посочи Стенуолд и защрихова малко петно до точката на Аста. — Хелерон е тук, от другата страна. А това е Ръбатата пустиня. — Начерта пунктирана линия с приблизителната форма на безплодната местност. — А тук… — За миг Стенуолд наистина се върна в аудиториите на Великата академия, плъзна поглед по лицата им и попита: — Някой сеща ли се?
— Тарк, майсторе — каза Тото.
— Тарк, градът-държава на мравкоидите, най-източният от градовете на Равнините. А с какво са най-известни мравкородените от Тарк?