Тръгна към вратата. Малко оставаше. Багажът му беше приготвен, не че имаше много багаж сега. Хелиоптерът го чакаше на летището с подменени части, и огнярят беше там, готов да запали двигателите.
Вече нищо не го задържаше тук. Последна чаша вино, може би — макар че никакво количество алкохол не би могло да прогони спомените, — после щеше да тръгне.
Именно тогава чу лекия шум от съседната стая. Обърна се и видя някакъв мъж на терасата. Водно конче с имперски меч в ръка. В първия миг никой от двамата не помръдна, после Ааген тръгна бавно към непознатия с разперена длан, в случай че се наложи да призове Изкуството си. Видя, че другият мъж е забелязал жеста и се напряга да избегне жилото.
— Ти пък кой си? — попита Ааген.
— Не съм дошъл, за да се бия с теб — каза Салма.
— Знам те — реагира със закъснение осородният. — Ти си затворникът на Талрик. Е, бившият затворник. На твое място отдавна да съм си плюл на петите.
Салма беше пренесъл тежестта си върху пръстите на краката в очакване на първия удар, който щеше да превърне разговора в кръвопролитие.
— Просто ми дай каквото искам — каза той. — Не съм дошъл да се бия. И без това в града се пролива достатъчно кръв.
— Какво искаш? — попита го Ааген, макар че се досещаше и сам.
— За нея съм дошъл — каза човекът водно конче и пристъпи бързо встрани в очакване на жилото. Което така и не дойде.
— И аз така си помислих — отбеляза осоидът. — Че това трябва да е. Влизай.
Устните на Салма трепнаха в усмивка, зад която се криеше единствено недоверие.
— Да влизам?
— Поне се скрий от дъжда. Звучи разумно, дори за вашата раса, не мислиш ли? — Ааген стисна юмруци и Салма осъзна — с известно закъснение и с цената на културен шок, от който му се зави свят, — че за осородните стиснатите юмруци са жест на мир, а отворената длан — на заплаха.
И тогава Ааген просто му обърна гръб и тръгна към съседната стая. Салма би могъл лесно да го убие, но беше толкова изненадан, че пропусна момента. Вместо това тръгна след него, без да прибира меча в ножницата си. „Той може да отвори ръката си по-бързо, отколкото аз мога да изтегля отново оръжието си“. Това го подсети за собствения му меч, изгубен също като робата и всичките му други вещи.
— Скръб в окови — настоя той. Осородният седна тежко на леглото в съседната стая, сведе поглед към ръцете си, а после го вдигна към Салма. На лавица над леглото имаше стомна за вино и керамична чаша, друга стомна се валяше празна на пода. Салма предположи, че осородният занаятчия се е черпил насаме.
— Беше тук — каза Ааген. — Танцува за мен.
— Какво си направил с нея?
— А после Талрик дойде и каза, че била моя. Че я дава на… не, че Империята я давала на мен. Можеш ли да си представиш?
Ръката на Салма се сви около дръжката на меча.
— Ще я отведа — заяви той. — Тя не е ничия робиня. Къде е? Какво си направил с нея?
— Освободих я.
В първия момент Салма не схвана значението на думите. После промълви:
— Ти… си я убил?
Ааген го погледна отново, без да се впечатлява от меча.
— Освободих я. Върнах й свободата. Пуснах я да си ходи.
Салма го зяпна невярващо, после нещо в него се сгърчи от ярост. Чувството го ужаси, защото знаеше какво означава. Означаваше, че е дошъл тук, за да вземе Скръб в окови за себе си, но са му попречили и затова е ядосан. В този момент той беше робовладелец, роботърговец като осоидите, същият боклук като Брутан или Ултер. Мисълта за този аспект на мотивите му го потресе и той свали меча си.
— Значи просто си?…
— О, не я изритах през вратата. Не съм толкова глупав. Жена като нея неминуемо ще попадне в лапите на някой мъж, без значение дали е робиня или е свободна — отвърна Ааген. После се пресегна за стомната и наля последното вино в чашата. — Ще ударим ли по едно? Бас ловя, че никога не си пил с осоид. Нито аз — с федерален.
Тази неочаквана покана и още по-неочакваната смяна на перспективата, която вървеше с нея, свариха Салма неподготвен. Зави му се свят, той приседна срещу Ааген и се хвана за главата. Когато чашата се появи в полезрението му, той я прие с благодарност и отпи от стипчивото, ароматно вино с надеждата то да го върне към реалността.
— Чувал ли си за дъщерите на милосърдието? — попита Ааген. — Секта в Империята.