Стенуолд събираше личния си багаж, когато Тото застана до него.
— Трябва да говоря с вас, майсторе.
— Давай. — Стенуолд още не беше навил платнения комплект с инструменти и Тото плъзна поглед по изненадващо богатата колекция.
— За молецоида, майсторе.
— Ахеос? — Стенуолд се обърна да го погледне.
Тото коленичи до него.
— Не му вярвам.
— Тото, преди тревогата ти беше основателна, защото не знаехме нищо за Ахеос. Съгласи се, че ако е искал да ни предаде на осоидите, щеше да го е направил отдавна. А и доколкото разбирам, в двореца е свършил добра работа. Какъвто и да е Ахеос, не е агент на осоидите.
— А какъв е тогава? — попита Тото. — Защо осородните да са единствените, които… за които да се тревожим? Ами неговите хора? Те не биха се поколебали да подпалят Хелерон и вие го знаете. Мразят ни. — Не беше съвсем сигурен какво има предвид с това „ни“. — Откъде сте сигурен, че той просто не си… проправя път към доверието ви? Молецоидите са хитри и лукави, това всички го знаят.
Стенуолд се усмихна.
— Е, да, такива са и аз не бих могъл да се закълна, че подозренията ти са напълно лишени от основание. Всъщност, без значение какво мисли Ахеос по въпроса, неговият народ почти със сигурност няма да е наш съюзник в предстоящата борба. Надявам се Скуто да събере информация за намеренията им, докато мен ме няма. Колкото до Ахеос обаче, той си спечели мястото сред нас и аз не смятам да оспорвам това му право без доказателства за противното. И определено няма да го прогоня заради цвета на очите му.
Тото прехапа устни и понечи да стане, но Стенуолд го спря с жест.
— Да, майсторе?
— С теб водихме един разговор по-рано, още преди да срещнем Чисис и другите. Спомняш ли си?
Противно на волята си, Тото стрелна с поглед Че в другия край на стаята.
— Да, майсторе.
— Не „майсторе“, нито „майстор Трудан“. Просто „Стенуолд“, моля те — поправи го Стенуолд, макар да знаеше, че е безсмислено. — Искам да ти се извиня за реакцията си тогава. Нямам право да съдя когото и да било, и най-малко заради произхода му. — „В крайна сметка, самият аз отгледах полуродната дъщеря на Тисамон.“ — Няма да застана на пътя на никой мъж, когото Че харесва. Е, освен ако не е осоид, може би. Или скорпионороден. — После въздъхна с крива усмивка, която Тото не успя да разчете. — Но няма и да я обещая на никого. Знам, че обичаят е такъв и че бих могъл да го направя, макар да не съм й баща. Но няма да го сторя. Челядинка е умно момиче и е в състояние сама да направи избора си. Разбираш защо казвам това. Аз не съм сляп, Тото. Виждам накъде отиват нещата откакто ги освободихте.
— Аз… разбирам, майсторе.
И след този разговор му остана само да чака сгодния момент, за да поговори насаме с Че. Тото, който беше отишъл в двореца на осоидите, без да му трепне окото, който беше пролазил по корпуса на леталото с фиксирани криле и беше запалил двигателя, докато земята връхлиташе стремглаво, сега трепереше като заек. Но нямаше избор, защото всички други пътеки водеха далече от нея.
Ахеос беше отишъл някъде или поне Тото не го виждаше наоколо, макар че това не означаваше нищо. Че стоеше до един от прозорците и гледаше проливния дъжд навън. Сигурно се тревожеше за Салма. Тото също би трябвало да се тревожи за него, но в главата му просто нямаше достатъчно място за всичките притеснения напоследък.
— Че…
Тя се обърна и го погледна с вяла усмивка.
— Наистина не е нужно да ме наглеждаш. Чичо Стен ли те прати?
„Чичо Стен“… Звучеше толкова детински, че го прониза в сърцето. Тото знаеше, че разликата им е само няколко месеца, но винаги беше възприемал Че като по-малка от себе си и доста по-малка от Салма и Тиниса.
— Не, аз… просто исках да поговорим, но… ако ти не искаш да…
Тя отново гледаше през прозореца.
— Не го разбирам този човек — каза тя. — Не мога да повярвам, че тръгна просто така. Мисли се за недосегаем. Ако го хванат сега, ще го убият. Осоидите нямат милост към избягалите роби. С очите си видяхме какво правят с тях.
Тото седна мълчаливо до нея.
— И всичко това заради жена, която почти не познава — добави Че. — Знам, че е глупаво, но… сякаш наистина му е направено заклинание или нещо такова.
„И още как“ — помисли си Тото, после каза:
— Има начини да… привлечеш нечие внимание, които нямат нищо общо с Изкуство или магия. Паякородните са известни с това, че плетат паяжини и карат хората да вярват в какво ли не… Има и други раси, които също го могат… — Каза последното многозначително, но Че не схвана намека.