— Не би ми хрумнало да ти казвам такова нещо. — В светлината на слънцето лицето му беше красиво. Тиниса я сърбяха ръцете да го фрасне.
— Че казва, че онази жена е използвала Изкуството си върху теб или нещо още по-лошо.
Салма сви рамене и толкова.
— Значи нея обичаш повече, отколкото обичаш нас, това ли е? — продължи да го притиска Тиниса.
Той я изгледа тъжно.
— Може би за различните раси любовта е нещо различно — изрече тихо той. — Не мога да се преструвам, че тя не съществува.
„Но можеш да се преструваш, че аз не съществувам?“ Откри, че ръката й сама е легнала върху дръжката на новата й рапира. И след като го осъзна, само с огромно усилие на волята се сдържа да не изтегли острието.
— Салма…
Той стана рязко, размаха за кратко криле и кацна върху гредата срещу Тиниса, в обсега на рапирата й. Мускулите на ръката й потрепнаха, а в главата й, надигнали се изпод хиляди години погребано наследство, прозвучаха думите „Предизвикай го“.
— Не… — прошепна тихо тя, вперила поглед в лицето му.
„Предизвикай го. Само така можеш да го спечелиш. Покажи му уменията си. Победи го.“
Вече трепереше цялата. Гласовете на цяла орда богомолкородни бяха отхвърлили оковите на доскорошното й неведение и на годините колегиумско влияние. Салма не помръдваше, само я гледаше търпеливо. Част от нея не можеше да повярва, че още не е изтеглил меча си. „Бий се! — виеха гласовете в главата й. — Бий се с мен!“
Рапирата издрънча в ножницата и Тиниса внезапно загуби равновесие. Залитна върху гредата, Салма пристъпи бързо към нея и я прегърна, преди да е паднала. За миг Тиниса се отпусна върху гърдите му и гласовете замлъкнаха.
— Съжалявам — каза той. — Въпреки всичко трябва да отида. Нямам избор.
И щом усети, че Тиниса стои стабилно върху гредата, той направи крачка встрани, крилете му се появиха и го спуснаха гладко надолу, а Тиниса остана сама с перспективата за бавния и рискован път обратно.
Осородните очакваха съпротивата да надигне глава и това отклоняваше вниманието им, така че не беше трудно да напуснат незабелязано града с един от керваните на Хокиак, а няколкото монети за стражите при градските порти им спестиха подробния оглед. Империята не очакваше, че враговете й ще се изнижат от града точно сега. След като напуснаха очертанията на Мина, Кенисе пое ролята на водач — за страничния наблюдател приличаха на колона закачулени пътници, най-вероятно местни хора, излезли на лов за молци или да съберат нощни гъби. Слънцето вече захождаше към залез, когато напуснаха града, но Кенисе откри мястото на срещата преди да се е стъмнило съвсем.
Нямаше никого там, нито хора, нито коне, но старата минаска им каза да чакат. Не бяха минали повече от минута-две, когато от сумрака ги стресна глас.
— Ако не сте тез, дето чакам, да знаете че си отивам право вкъщи, а конете ще ги продам. — Гласът имаше странен акцент, а притежателят му, когато пристъпи от сенките, се оказа още по-странен. Че се пресегна към Изкуството си и очите й бързо се нагодиха към тъмнината — онова, което беше взела за кльощава мухоидна, се оказа нещо съвсем друго.
Скрил, както се казваше жената според Хокиак, беше полуродна и част от кръвта й сигурно беше местна, защото кожата и косата й бяха с минаски оттенък, а и лицето пасваше донякъде на тукашните физиономии. Но формата му беше издължена, ушите — също, заострени и разположени под ъгъл назад, носът и брадичката й също не бяха от най-заоблените. Но най-чудато беше телосложението й. Телцето й беше много дребно, като на мухородна и дори като на дете, затова път крайниците й бяха дълги, не гротескно, но достатъчно, за да се набиват на очи. С разкрач като този сигурно се движеше много бързо въпреки ниския си ръст. Движенията й бяха някак отсечени — или се стрелкаше като подгонена, или стоеше съвсем неподвижно. Под плаща й се виждаше кираса от метални люспи с мека подплата, която да обира дрънченето. От рулото на гърба й стърчаха краищата на лък, а късия меч имперска направа беше запасала толкова високо, че дръжката му стигаше до подмишницата й. С изключение на гласа, в нея нямаше нищо женствено, а острите черти на лицето й изглеждаха направо безполови.
— Я стига сте зяпали дамата — смъмри ги тя и Че си даде сметка, че точно това правят всички — зяпат я. — Така, кой от вас, уважаеми, е майстор Стенуолд Трудан? Щото чух, че имал работа за мен.