Молеше я, наистина я молеше, и това реши нещата. Вместо да я принуди, той беше готов да се подчини на нейната воля.
И впила до болка пръсти в гърдите на Ахеос, Че погледна над рамото му. Очите й различиха ръбатите силуети сред дърветата. Сега те говореха на Тисамон. Само на него, защото гласът беше тих повей, в който Че не различаваше думи. Очертанията им също бяха размити, местеха се, сливаха се с дърветата и помежду си. Че се разтресе под натиска на собственото си съзнание, което — с изключение на една непокорна частица — й крещеше да отклони поглед.
Застави се да гледа. Черпейки сила от нежната прегръдка на Ахеос, скрила се зад него като зад щит, тя застави очите си да погледнат, да видят, да възприемат грозното лице на Даракионския лес. Страшни, измъчени призраци, разпънати до откат върху рамката на историята. Ако не бяха заети с живия си сънародник, погледът им щеше да я обезкости за секунда. Сега обаче пред очите й се разкри оголената душа на Тисамоновия народ, изтръгната и провесена във въздуха като паяжини и дим. Всички те бяха високи, горди и корави… също изгубени и тъжни.
— Кой им е причинил това? — прошепна Че, защото болката, събрана в тези разкривени създания, беше безкрайна като силата им.
Гласът на Ахеос беше много тих и много сериозен.
— Вие — каза той. — А след вас и ние. — Повече не пожела да обясни.
34.
Осоидите бяха дошли в Хелерон. Отначало Стенуолд реши, че градът е под обсада, защото от изток се виждаха само палатките на имперските войници, раираните в черно и жълто флагове и бронирани автовозила. Един ортоптер в имперски цветове тъкмо се спускаше безшумно, разперил криле да улови въздушните течения.
Продължиха предпазливо към града, заобикаляйки откъм юг, и скоро стана ясно, че ситуацията е друга.
Извън Хелерон наистина имаше голям имперски лагер — с войници, машини и прочие, но самият град не изглеждаше променен ни най-малко. През входовете и изходите му все така се нижеха търговски кервани, пътищата гъмжаха от хора, с други думи — хелеронските ковачници за пари работеха под пълна пара както винаги. Все същите палаткови сборища на търговци, чуждестранни купувачи, амбулантни и робски пазарища заемаха свободното от нашествениците пространство и явно никой не се интересуваше, че две хиляди вражески войници са разпънали палатките си пред портите на град без крепостни стени.
— Предали са се — процеди горчиво Ахеос. — Захвърлили са оръжията още при вида на имперската войска.
— Не мисля — възрази Стенуолд. — Това не е окупиран град. Вижте, хората се движат свободно, няма стражи, пропускателни пунктове, милиция. Нищо по-различно от Хелерон такъв, какъвто го познаваме.
— Две хиляди осоиди не са дошли тук само да разгледат забележителностите или да идат на театър — каза Тиниса.
— Скоро ще узнаем отговорите — реши Стенуолд. — Трябва да се срещнем със Скуто.
Странно беше усещането да се върнат в град, белязан с толкова ярки спомени. Битки след битки за Тиниса и Тото, предателство и плен за Че. За Тисамон градът сигурно символизираше безбройните дуели по поръчка, годините, прекарани в безсмислено упражняване на уменията му. Ахеос вдигна качулката на главата си и скри ръце под плаща. В Хелерон имаше доста молецородни, но към тях се отнасяха с презрение.
Имаше и осоиди сред тълпата. Не бяха много и не правеха нищо подозрително — говореха с търговци или вървяха по пътя си, — но все пак ги имаше. Бяха с униформи и броня, спираха пред оръжейните сергии рамо до рамо с мравкородни, които ги оглеждаха с нескрито подозрение. Тук-там се виждаха имперски интенданти, които поръчваха провизии за хората си, а осородни механици спореха с бръмбарородни занаятчии за качеството на стоката им. И нито един от тях не задържа погледа си върху групичката новопристигнали конници. Беше толкова странно, че граничеше с нереалното.
Стенуолд намери конюшня, където да оставят конете, плати без да спори високите хелеронски цени, после тръгнаха към бедняшкия квартал да намерят Скуто.
— И за мен е непонятно, повярвайте ми — каза шипородният. Клатеше крака, чучнал се върху един от тезгясите в работилницата си пред многобройна и разнородна публика. Освен Стенуолд и спътниците му, тук бяха и двайсетина от собствените му агенти. Истински миш-маш от неудачници, реши Че — бръмбароиди, мухоиди и мравкородни, полуродни, елегантна паякородна в скъпи коприни, дори един покрит с белези скорпионочовек с двузъба метална кука на мястото на ампутираната лява ръка.