— Благородни съветници от Колегиум — поде почитаемият Белоуерн с богат, приятен глас, — нося ви поздрави от Консорциума на достойните, в който участвам и аз. Спогодби като тази вече дадоха богат плод, а надявам се, вашите братя от Хелерон също не са имали причина да се оплачат. И докато мъже с по-атлетични фигури мерят сили на Игрите, надявам се сред вас да се намерят такива, които ще ми отделят време, за да поговорим за неща като търговски споразумения, дипломатически връзки, условия, спогодби и прочие. Сега, когато нашият народ се отваря за външния свят, ние държим да придадем официална форма на добросъседските и продуктивни отношения между вашите Равнини и Империята.
Стенуолд, който не отделяше очи от Талрик, забеляза лекото трепване на челюстта му и си даде сметка, че думата „империя“ се споменава за пръв път. Досега бяха говорили само за „нашите земи“, „нашия народ“ и други подобни. Очевидно Белоуерн беше стъпил накриво, но грешката му не беше фатална, защото самото споменаване на търговски споразумения и прочие вече беше предизвикало силно слюноотделяне сред гражданската квота в Събранието. В този момент посланик Годран сложи ръка върху рамото на Белоуерн и двамата се усмихнаха отрепетирано.
После дойде ред на колегиумци. Стенуолд ги гледаше как излизат напред един по един да се представят и да оповестят в коя сфера на бизнеса имат интерес. Не всички го направиха, вярно — някои останаха по местата си, защото гледаха отвисоко на тези странни чуждоземци, други, надяваше се Стенуолд, защото таяха съмнения. И наистина, по лицата на част от съветниците се четеше онова особено изражение на хора, които са прекалили с пикантно блюдо и вкусът му изведнъж е започнал да им нагарча. Обръщаха глави към него и в очите им се четеше зачатък на тревога, сякаш превъртаха наум прашасалите предупреждения, които Стенуолд им повтаряше вече две десетилетия. Дори най-алчните търговци би трябвало да са видели и чули достатъчно, за да знаят, че Стенуолд не ги е предупреждавал, воден от гол фанатизъм, и че опасенията му от плановете на Империята са имали своята подплата. А сега Империята беше тук, в самия Амфиофос, усмихваше се и говореше. Но очите на пратениците й бяха много студени.
— Моля! — извика старият Тадспар, за да привлече вниманието на всички присъстващи. — Моля ви, защо да не се… освежим малко? — Даде знак и откъм преддверието се появи фигура от лъскава стомана и мед. Оформена беше по подобие на облечен в роба бръмбаророден, който носи табла в ръце, а от вътрешността й се чуваше глух кънтеж на лостове и зъбни колелца. Фигурата се понесе право към посланиците и Стенуолд със задоволство отбеляза изненадата им, която граничеше със страх. „Собствените ви занаятчии май не са стигнали чак толкова далеч, а?“ Видя как ръката на Талрик потрепва. Осородният не посегна към липсващия меч, а само разпери пръсти, изпъвайки дланта си. Съветниците се позабавляваха за кратко с объркването на чужденците, когато машината спря в средата на залата с все подноса и пълните чаши. След миг на двоумение гостите се присъединиха предпазливо към гощавката, поднесена от механизирания „бюфет“. Междувременно първата вълна от благопожелатели се беше отляла и Стенуолд видя, че старият Тадспар се опитва да дръпне на една страна посланик Годран. Изправи се и тръгна през множеството към тях.
— … наистина забележително, майстор Годран — мърмореше Тадспар, когато Стенуолд се приближи достатъчно, за да ги чува. — Постиженията на вашата империя са поучителни за всички нас. Не е за вярване колко сте напреднали за толкова кратко време и какво благоденствие сте постигнали. — Погледът му се спря върху Стенуолд над рамото на Годран и побърза да отмине нататък. — Ние разбираме, че войната може да бъде огънят, в който се кове една велика държава… но от друга страна, войната, разбира се… — Старецът се усмихна смутено. — Тук, в Колегиум, ние ценим философите. Знаете как те винаги се стремят да мислят за всичко.
Усмивката на Годран цъфна бързо и с лекота.
— О, майстор Тадспар, та ние едва наскоро се отърсихме от разрушителната война, която Федерацията ни натрапи. Толкова много предстои да се построи наново и да се поправи. Дори изхранването и обличането на населението ни е монументална задача сама по себе си. Ние сме като онзи мъж, който цяла нощ се е карал с жена си и на сутринта никак не му се ходи на работа.