Думите му бяха посрещнати с лек смях и Стенуолд си помисли: „Дори колегиумските шеги са наизустили.“ Понечи да се обади, но видя, че към него се е отправил друг от историците в Академията, вдигнал ръка да привлече вниманието му. Стенуолд го пресрещна, така че осоидите да не чуят разговора им.
— Майстор Трудан.
— Майстор Чертан.
По-младият мъж вдигна примирително ръце.
— Майстор Трудан, Събранието ме помоли да ви предам една молба.
Стенуолд се усмихна суховато.
— Ами предайте я, майстор Чертан.
— За никого не е тайна какво мислите вие за нашите нови гости — каза троснато Чертан.
— Старал съм се да разяснявам мнението си при всяка възможност — отвърна с равен глас Стенуолд.
— Някои от колегите искаха да наложим възбрана върху присъствието ви днес, но не открихме прецедент, на който да се позовем. Трудан, това навярно е най-важната посланическа мисия, която е пристигала в Колегиум от години.
— С това няма да споря — кимна Стенуолд.
— Събранието не приема възгледите ви за тези хора — продължи сопнато Чертан. — Как бихме могли да вярваме в цивилизацията, ако приемем за възможни вашите теории за чудовищни държавни формирования? Но…
— Но?
Чертан стрелна с поглед през рамо осоидите.
— Но ако предположим, че сте прав — аз, разбира се, не го вярвам, никой не го вярва, — но ако просто предположим, че сте прав…
„Ужасѐн е — осъзна изведнъж Стенуолд. — Чук и клещи, този тип знае, че съм прав, и е уплашен до смърт.“
— Ако предположим, че сте прав — повтори Чертан с внезапно предрезгавял глас, — какво трябва да направим? Не е ли все пак по-добре да караме полека, вместо да ги провокираме?
— Боите се, че ще ги разоблича публично като чудовища и убийци. Повярвайте ми, нямам намерение да провокирам тези хора, нито да говоря с тях дори. Хайде, върнете се при другите да празнувате — добави с подчертана ирония Стенуолд. — Гледайте си кефа. — Виждаше спорните посетители над рамото му. Докато Годран и неговата бръмбарородна креатура се здрависваха наляво-надясно и говореха любезности, Талрик гледаше право към Стенуолд. Погледите им се сблъскаха. Стенуолд изтръпна. Защо му се струваше, че е виждал този мъж и преди, като един сред много войници? Талрик изглеждаше твърде млад, за да се е сражавал при Мина. Но ето че осочовекът му кимна като на стар познат, жест, предназначен лично и единствено за Стенуолд.
„Познавам те.“ Едно кимване, а казваше толкова много. „Не си мисли, че аз, че ние не знаем всичко за теб.“
Минаваше полунощ и прозорците в Колегиум гаснеха един по един, а улиците тъмнееха в мъждивата светлина на газените фенери. Тиниса и Че вървяха към вкъщи, след като се бяха разделили с Тото на пресечката към Палатата на милосърдието, където той държеше една стая. През цялата вечер Тото се беше опитвал да я заговори и Че го знаеше отлично. Когато се разделиха, изражението му беше толкова печално, та тя почти съжали дето го е отбягвала така упорито, но — след дъжд качулка.
Салма, разбира се, не беше с тях. Той — с което вбеси Тиниса — си беше тръгнал рано-рано от партито под ръка с онази атлетка, богомолкородната от Нетион.
— Дано да го изяде — беше подхвърлила небрежно Тиниса, но после откри, че мисълта продължава да я гложди отвътре. Когато Салма забърсваше някое от местните момичета — запленени от чара му бръмбарородни девойки, към които той не би могъл да изпитва нищо сериозно, тогава Тиниса нямаше нищо против. Не е като тя да не флиртуваше под път и над път със синчета на индустриалци или млади мравкородни офицери, отделили се за пръв път от родния дом. С някои стигаше до леглото, с други — не, но всички й правеха подаръци и я гледаха в очите. В края на краищата, тя беше паяк по рождение, ако не и по възпитание. Предеше и поддържаше паяжината си така, както един войник се упражнява с меча, защото един ден можеше да й потрябва за нещо сериозно. Но тази богомолкородна… Салма й се беше поклонил дълбоко, сякаш изпълняваше сложен ритуал от традициите на своя народ, а тя, която допреди миг изглеждаше отегчена и самотна, отвърна на поклона му и го хвана за ръка. А ако се вярваше на мълвата, богомолкородните не се отнасяха лековато към нищо, включително и към партньорите си.