Междувременно, нещо в стойката на първия нападател се промени и Че разбра, че мъжът й е взел мярката като слаб противник. Не го чака да събере мислите си, а нападна решително. Той тъкмо изтегляше меча си назад за удар, когато Че му налетя приведена с цялата си тежест и заби рамо в гърдите му, разминавайки се на сантиметри с острието на меча. При сблъсъка остана без въздух, политна назад и щеше да падне, ако не бе сграбчила инстинктивно туниката му. Успяла беше да го резне и този път, отваряйки плитка рана на хълбока му. Увиснала на колана му, тя посегна тромаво да хване меча, докато мъжът се мъчеше да я махне от себе си. Бяха толкова близо един до друг, че младата жена усещаше киселата миризма на бира в дъха му, надушваше дори чернилото, с което се беше опитал да прикрие лъскавината на меча си. Той все така се опитваше да я отхвърли на ръка разстояние, за да я прободе, но тя се държеше упорито за колана му и на свой ред се опитваше да го намушка с ножчето.
Тиниса изчакваше следващата атака на своя противник. Вече имаше някаква представа за способностите му. Беше бърз, но му липсваше въображение, ударите му бяха като по учебник. И когато се хвърли отново към нея, тя се мушна под меча му. Той замахна с лявата ръка, както можеше да се очаква, но Тиниса го изпревари и отскочи извън обсега му. Идеята й беше, подминавайки го, да му среже гърлото с острия като бръснач ръб на рапирата си, но той направи крачка напред, закривеният предпазител на рапирата й се удари в челюстта му и краката им се преплетоха. За миг и двамата загубиха равновесие.
Тиниса усети перилото с гърба си, после то се сцепи под общата им тежест и те пропаднаха към преддверието на долния етаж. Но Тиниса имаше свободна ръка, а мъжът нямаше. Тя го дръпна силно, докато се прекатурваха, с идеята да го тласне пред себе си.
Като видя другаря си да изчезва, първият нападател изпсува и най-после успя да срита Че настрани. Тя се строполи тежко на пода на стълбищната площадка. Стискаше отчаяно ножа си и го размахваше заплашително към мъжа. Той спря да си поеме дъх. В преддверието долу дрънчаха мечове.
— Ти! — изрева Стенуолд от прага на стаята си. Убиецът се завъртя към него и застина.
Застина заради оръжието, което Стенуолд беше насочил към него. Не какво да е оръжие, а арбалет без рамене, огромно, тежко чудовище с четири цеви, от които зловещо се подаваха главите на метални стрели, толкова дебели и дълги, че приличаха повече на копия. Че го знаеше под името „пронизвач“, знаеше и че някъде във вътрешността му има солидно количество огнепрах, което само чака да докоснеш едно лостче, за да избухне.
Убиецът остана неподвижен. Стенуолд го огледа спокойно от глава до пети въпреки кръвта, която попиваше в собствения му ръкав.
— Остави бавно меча на пода и току-виж…
Но Че видя, че мъжът се готви да нападне, вероятно с надеждата да изпревари Стенуолд, замахна с ножчето и го заби с всички сили, приковавайки крака му към пода. В същия миг Стенуолд натисна спусъка. Двойният заряд от огнепрах избухна в затвореното пространство на пронизвача и произведе звук толкова силен, че сякаш погълна целия свят, поне тяхната къща със сигурност. Убиецът литна във въздуха, прелетя цялото разстояние до отсрещната стена и остана да виси там, забоден с три от стрелите. Четвъртата, която не бе срещнала пречка от човешко естество, се беше забила толкова надълбоко в стената, че върхът й сигурно стърчеше от другата страна.
Тишината, която се спусна след това, подправена с киселявата миризма на взривения огнепрах, беше абсолютна.
— Къде е… Тиниса? — попита на пресекулки Стенуолд. Че посочи мълчаливо надолу.
Хвърлиха се към счупеното перило и погледнаха към преддверието. Тиниса беше там, права, а вторият нападател лежеше като захвърлена кукла на пода пред нея. Тиниса стоеше с наведена глава, гледаше първия човек, когото беше убила в живота си, и стискаше в ръка лъскавата от кръвта му рапира.
Че чу как чичо й си поема рязко дъх.
— Чук и клещи — промълви той. — Съвсем същата е.
Че зърна проблясък в очите му, белег на просветление, което нямаше нищо общо с Тиниса. Обстановката очевидно беше различна, както и мъртвецът долу, но нещо в мизансцена, в самия миг на неподвижност и съзерцание го беше сварило неподготвен. За част от секундата той се подмлади с двайсет години, озова се някъде другаде, изгубил се в обятията на отдавнашен спомен.