Салма удари без предупреждение — пръстите му се стегнаха около китката на момче, пъхнало ръка в джоба му. Последва напрегнат момент, защото детето извади нож, а после Че видя, че детето не е никакво дете, а мухороден с детски дрехи. Салма и джебчията си размениха продължителни погледи, после водното конче пусна ръката му и онзи потъна моментално в тълпата.
— Трябваше да повикаш стражата — каза Че.
Салма я стрелна с поглед.
— Животът в Хелерон е достатъчно наказание сам по себе си.
— Тук има адски много хора — въздъхна Тиниса. — Как изобщо ще намерим онзи Болуин?
— Смятай, че вече сме го изпуснали — изтъкна Салма. — Той е очаквал да слезем от „Небесен“, който е пристигнал тук преди… Тото?
— Вчера — предположи той.
— Остава да се надяваме, че ще продължи да идва тук поне няколко дни. Така че хайде да се качим на стълбите на онази голяма сграда. Ще чакаме, а ако не дойде днес, ще опитаме отново утре. Ако и тогава не се появи, ще измислим нещо друго. Какво обаче, идея си нямам.
— Аз имам някакви роднини в Хелерон — обади се Че. — Сигурна съм, че ще си спомня фамилията им, макар че в момента ми убягва. Все някой ще знае къде живеят.
— В краен случай може да прибегнем и до това — кимна Салма. — А сега си отваряйте очите и се опитайте да не изглеждате подозрителни.
Никакъв Болуин не се появи, а и да е бил там, те не го забелязаха. Хапнаха на крак безвкусна храна от сергията на намусен продавач, а когато смогът се преля в нощ, влязоха в една от странноприемниците с намерение да пренощуват. Уви, цените се оказаха нечувано високи, толкова високи, че общите им финанси не биха стигнали и за сламеници на пода в кръчмата. После Че си спомни, че на идване са минали покрай общежитие на съблюдателите, и те поеха назад по осветените с газови фенери улици. Не бяха единствените окъснели пешеходци. Подминаха няколко стражари с газени фенери и арбалети, но само в онези квартали, където жителите притежаваха богатство, което да се охранява. Другите нощни бродници бяха заети с по-тъмни дела, предимно търговия със забранени стоки, едни предлагаха, други търсеха да купят. Четиримата получиха множество предложения от различен характер, от наслади на плътта, опиати и отвари до дребни бижута, с които настоящите им собственици бързаха да се разделят.
Общежитието, когато най-после го откриха, не предлагаше по-добри условия от странноприемниците, но пък можеха да се възползват от тях срещу разумно дарение и да се наспят, без да ги е страх, че някой ще им резне междувременно гърлата. Съблюдателите бяха благотворителен орден, възникнал в Колегиум и по-късно разпрострял се из целите Равнини като част от хуманистичната философия, завладяла тази част на света преди век, когато добрите дела били на мода, а богатите се надпреварвали да финансират различни обществени инициативи. Благотворителността като начин на живот все още креташе в Колегиум, но в Хелерон за нея напомняха единствено облечените в сиви роби съблюдатели.
На следващия ден, малко преди обед, Салма откри техния човек.
Редуваха се да стоят прави и да се взират в множеството. Докато един стоеше на пост, другите седяха на стъпалата пред сградата на бившия приют и далеч не бяха единствените. Нямаше просяци обаче. От време на време двама мравкоиди с палки на коланите излизаха от сградата и изхвърляха всеки, който не можеше да докаже платежоспособност с някоя и друга монета. Площад „Милосърдие“ осигуряваше само една форма на благотворителност и тя се получаваше срещу тежък труд.
Салма побутна Че с върха на сандала си. Девойката се беше одрямала и побутването я стресна. Изправи се заедно с другите, а Салма промърмори под нос:
— В далечния десен ъгъл. Какво мислите?
Че се вгледа в указаната посока, но видя само обичайното стълпотворение от хора. Не беше възможно Салма да е различил отделни лица от това разстояние.