— Дайте ми скицата — каза водното конче. Погледна скицирания портрет, после пак вдигна очи към множеството. — Той е. Сигурен съм. Вижте, идва насам.
Другите не го различиха веднага сред навалицата въпреки указанията на Салма. А после лицето му сякаш изскочи на преден план. Мъж с тежка небръсната челюст и коса, отдръпнала се още малко назад в сравнение с образа на скицата. Облечен беше с отворената роба без ръкави, каквато носеха повечето занаятчии и дребните търговци в Хелерон, но дрехата отдолу беше подсилена с кожена ризница и тежък колан. Мъж, който очевидно очакваше да го забъркат в проблеми, а това впечатление внушаваше особен вид надеждност.
— Трябва да идем при него. Той не ни познава — каза Че.
— Оставете на мен — предложи услугите си Тиниса и заслиза с небрежна походка по стъпалата пред сградата. Тръгна през тълпата, без да бърза и сякаш без определена посока, докато не се озова на една ръка разстояние от Болуин. Когато се разминаха, той трепна и се обърна да я погледне. Че предположи, че Тиниса го е дръпнала за ръкава. Паякородната девойка му каза нещо, все едно му се извинява, после той й каза нещо, все едно е очарован от привлекателната млада жена — изобщо нормален неангажиращ разговор между бръмбаророден на средна възраст и хубава девойка от друга раса. Размяната на реплики очевидно се беше оказала ползотворна, защото Тиниса им хвърли усмивка през рамо и тръгна с мъжа към една от улиците, извеждаща от площад „Милосърдие“.
— Тръгваме — каза Салма и тримата слязоха по стълбите. Смесиха се с тълпата и последваха Тиниса и новия й приятел, като се стараеха да не привличат излишно внимание.
След като площадът остана зад гърба им, Тиниса и Болуин се мушнаха под тентата на шивашко ателие и взеха да разглеждат платовете, докато другите ги настигнат. Болуин се оглеждаше постоянно. В колана му беше втъкнат дълъг нож и ръката му току подръпваше робата над него.
— Къде бяхте? — попита настоятелно той. — Нали трябваше да пристигнете с „Небесен“?
— Напуснахме го предсрочно заради общи приятели, които държаха да им правим компания — обясни Тиниса и той изсумтя.
— Значи вие сте новите хора на Стенуолд — подхвърли Болуин. — Каза да очакваме човек от Федерацията и аз не знаех да му вярвам или не. Добре е подбрал хората си, няма що. Идеално се сливате с тълпата.
Салма го изгледа спокойно.
— Мисля, че дори вас заблудих с маскировката си. Пък и вече видях поне десетина от моята раса в Хелерон. Явно сме плъзнали навсякъде.
Болуин сви рамене.
— Е, вие ме познавате, но аз вас — не, а може и да не се наложи да ви опознавам. Ще оставим на шефа да реши това. Кога да очакваме стария?
— И ние не знаем — призна Че. — Каза, че ще дойде тук при първа възможност, но възникнаха… проблеми у дома.
— В Колегиум? И там ли? Е, колелата се въртят и не можеш да ги спреш — каза Болуин и взе да дръгне четината по лицето си. — Хайде да ви махнем от улиците, какво ще кажете? Вървете след мен и гледайте да не изоставате.
Той се огледа, преди да хлътне в тълпата, явно свикнал с хелеронската навалица. Другите обаче трябваше да си пробиват път с лакти и рамене, за да не изостанат.
— Адски дружелюбен, нали? — измърмори под нос Че.
— Работата, с която сме се захванали, май не насърчава новите приятелства — отвърна Тиниса.
Болуин скоро ги изведе от улицата. Свърна в тясна алея, обточена с редици от малки магазинчета. Клиенти нямаше, а и продавачи почти не се виждаха. Бръмбаророден старчок ги проследи с поглед от прозореца си, стиснал в шепи глинена лула; по-надолу облечен в стари дрипи мухороден ровеше в кош с по-нови дрипи. Усещаше се възкисела миризма на гнило, която надвиваше дори обичайната хелеронска воня.
Водачът им току поглеждаше към тях, спираше да се обърне назад, после продължаваше отново. Че си помисли, че поведението му е повече от подозрително, но пък напоследък беше стигнала до извода, че расата й определено не е създадена за шпиониране. Което я караше да се чуди какво ли е преживял чичо й, за да се хване с подобна дейност. Или Болуин, в този ред на мисли. По каква ли пътека го е отвела съдбата, за да стигне до тази тясна уличка с четирима пълни аматьори зад гърба си?
— Чакай малко, Болуин — повика го троснато Салма. — Кои са онези отпред?
Че не ги беше забелязала и за пореден път се убеди, че Салма е значително по-бдителен от нея. Защото недалеч от тях наистина имаше някакви хора с наметала и качулки.