— Спокойно — стигна до тях гласът на Болуин. — Мои хора са. Имат грижата никой да не ни последва.
Продължиха на бърз ход към групата непознати — и тримата бяха мъже, корави и зли на вид. Мравкоид, бръмбарочовек и някакъв мелез, които едва закачиха с поглед четиримата млади спътници на Болуин — поглед, лишен от всякакви емоции.
„С такива хора ли ще си имам работа отсега нататък?“, запита се Че. Започваше да тъгува за Колегиум, където неприятни неща се случваха рядко и като изключение от правилото.
Салма едва не я цапна през устата и за миг тя изпадна в пълно недоумение. После разбра, че принцът просто е вдигнал рязко ръка, за да я спре.
— Бягайте! — викна той и изведнъж всичко около Че се раздвижи. Тя изгуби ценни секунди в чудене — за разлика от другарите си. Тиниса, с рапира в ръка, отстъпваше назад по уличката. Тото вече тичаше към изхода на алеята, явно разчитайки, че другите го следват. Занаятчийската торба подскачаше тежко на гърба му.
От една пресечка идваха мъже. Наметалото на първия се разтвори за миг и Че зърна проблясък на черно и златно.
— Болуин! — изкрещя тя. В същия миг тримата с качулките, дето уж били негови хора, тръгнаха напред. Но не идваха да я спасят. Просто се включваха в засадата.
Болуин се обърна и за миг лицето му застина в маска без изражение, без живец, без чувство… дори се размаза някак пред очите й, чертите му се разляха за част от секундата по начин, от който кръвта й изстина. После бръмбарското му лице си стана същото като преди, но не успя да заличи дълбокото й убеждение, че нещо друго я гледа през очите му.
— Бягай! — викна й отново Салма. Заостреният меч вече беше в ръката му и той се метна към първия осоид, който излизаше от пресечката. Мъжът отби удара, но Салма се мушна под ръката му и заби лакът в челюстта му.
Че заотстъпва назад, като трескаво се опитваше да изтегли собственото си оръжие.
— Бягай! — ревна за трети път Салма и тя си плю на петите.
10.
Тиниса тичаше по тясната алея. В дъното й се виждаше улицата с навалицата и оживлението. На пътя й обаче се изпречи човек, после още един — най-обикновени на вид мъже, които можеха да минат за безработни строители или нещо такова, ако не бяха късите мечове, които измъкнаха изпод жакетите си. Тиниса зърна Тото — беше се измъкнал от засадата, но сега спря рязко и се обърна с намерение да й помогне.
— Върви! — извика му в движение тя. — Тръгвай! Мога да се оправя с тях!
Тото я послуша и хукна отново към улицата. Тиниса тичаше с всички сили и с протегната рапира към двамата си противници.
Само двама, при това неопитни. Личеше си по стойката им, по това как държаха мечовете. Евтини наемни биячи, с които лесно щеше да се справи.
Подлъга ги, че ще свърне наляво, и в последния момент се хвърли в обратната посока. Мъжът вдясно от нея се беше хванал на уловката й и се изпречи пред другаря си. Тиниса го прободе в движение с рапирата си — през кожата на жакета, през ризата, право в меката плът под ребрата. Инерцията й го завъртя около епицентъра на собствената му рана, завъртя и нея, докато двамата не се озоваха лице в лице, а после Тиниса измъкна с лекота кървавото острие още преди мъжът да се е строполил на земята. Дори в смъртта си глупакът застана на пътя на другия бияч и го препъна. Тиниса се виждаше отстрани все едно гледа актьор в слаба трагикомедия. Видя се как пронизва с лекота залитналия мъж и изтегля със същата лекота острието от смъртоносната рана на тила му.
Изпълни я страховито чувство на превъзходство, завладяващо усещане за сила, която насочваше ръката й и съскаше победоносно в ушите й. Не го знаеше, но на лицето й се беше изписала широка усмивка.
Тото беше изчезнал някъде и тя се огледа за другите. Но вместо тях видя двама осородни войници да тичат към нея. Мечовете им бяха прибрани в ножниците, но ръцете им бяха протегнати, дланите разтворени, готови да отприщят огъня на тяхното Изкуство. Чу Салма, който й викаше да бяга.
Тиниса стигна с два скока до улицата и се гмурна в тълпата. Но хората се отляха около нея, някои зяпаха окървавения й меч, други надничаха любопитно към алеята, от която беше дошла. Вече се чуваха писъци и викове. Осоидите идваха.
И не само те. Неколцина стражари си пробиваха път през множеството. Имаха си щитове и брони. Тиниса хвърли отчаян поглед назад към алеята, но разни хора й се пречкаха и не можа да види как се справят приятелите й.