Талрик стана, намигна на ханджийското момче и се качи по стълбите към задната стаичка. Знаеше, че ще е затъмнена, защото Сцилис не обичаше да се показва, а и Талрик предпочиташе да не вижда сегашното му лице, каквото и да е то. Майстор на маскировката, така беше решил той преди време. Истински майстор на грима и маските. Но докато се пишеха страниците на дългогодишното им сътрудничество, тази самозаблуда звучеше все по-кухо и по-кухо.
Тормозеше го и един конкретен страх — а страхове той имаше, нищо че подчинените му не подозираха и за това, — страхът, че ако реши да дръпне завеса или да запали свещ по време на някоя от срещите си със Сцилис, може да види насреща си своето собствено лице.
Тъмният силует на мъжа се очертаваше до отворения прозорец. Предпазлив както винаги, такъв беше Сцилис. Талрик не бързаше. Седна, настани се удобно, допи виното си.
— Е — каза накрая той, — какво се обърка?
Сцилис изсумтя с раздразнение.
— Какво се обърка ли? Обърка се това, че със същия успех можеш да наемаш клоуни и циркови изроди вместо да пращаш войници, а местните ти таланти са по-непохватни и от тях. — Гласът беше отсечен, саркастичен, без никакъв акцент. — Щракнаха капана твърде рано и птиченцата отлетяха. Бих те посъветвал да накажеш хората си, но повечето така или иначе не оцеляха.
Талрик кимна. Четиримата странстващи „студенти“ очевидно започваха да се превръщат в смъртоносен отряд.
— Боиш се за живота си ли, Сцилис?
Мъжът изсъска презрително.
— Ако ги искаше мъртви, щях да ги убия. Но уговорката беше друга и аз изпълних ролята си. Не си и помисляй да минеш тънко.
— Наемник до последния си дъх.
— Бих могъл да изложа достатъчно аргументи в полза на мотивацията от финансов характер и предимството й пред кухите имперски амбиции — отговори Сцилис със сух глас. Изглежда се забавляваше. — Но таксата ми за философски дебати е също толкова висока, колкото и за другите услуги, които предлагам, така че едва ли ще искаш да ме наемеш в качеството ми на педагог. — Сцилис обичаше да слуша собствения си глас, това Талрик го знаеше. Не говореше много, но всяка дума изричаше с наслада и всяко изречение беше произведение на изкуството. Истината бе, че Талрик можеше да изреди за броени секунди нещата, които знаеше за Сцилис, и да изрежда с дни онези, които не знаеше. Ако се съдеше по телосложението и гласа, агентът му най-вероятно беше паякороден мъж, но както полът и расата, така и името му можеха да се окажат други.
— Ще ти се плати — каза Талрик. — Въпросът е би ли могъл да имитираш някой от тях? Огледа ли ги добре?
— И да успея, ще е само по външност — отвърна Сцилис. — Не разговаряхме достатъчно, за да наподобя останалото. Не е като с Болуин.
Талрик се замисли за Болуин. Не се и съмняваше, че Сцилис го е разпитал подробно преди да го убие, за да бъде убедителен в ролята му по-късно. За мъчителната му смърт Талрик не изпитваше угризения. Империята над всичко.
— Може и до това да се стигне — каза на сянката той. — А междувременно, ето ти таксата. — Голяма кесия с монети, златни хелеронски централи, издрънча на пода. — Скоро пак ще те потърся. По обичайните канали.
— За мен беше удоволствие да работя с теб, майор Талрик, както винаги — отвърна Сцилис.
— Капитан Талрик — поправи го осородният.
— Хайде стига, би ли ме уважавал като професионалист, ако позволявах на игричките ви да ме заблудят? Двамата с теб сме танцували неведнъж и аз те познавам.
Характерен паешки израз. Талрик реши, че е автентичен, а не част от поредната роля на високоплатения му агент.
— Познаваш ме, значи?
— Знам, че твоите подчинени се страхуват от теб, което е нормално, но факт е, че началниците ти се страхуват дори повече. Да изрека ли страховитото име, за да изпробвам реакцията ти?
— По-добре недей — посъветва го Талрик, но името изскочи само в главата му. Рекеф. Армията може и да беше опряла меч до гърлото на света, но Рекеф беше опрял меч до гърлото на армията, защото императорът не търпеше съпротива нито отвън, нито отвътре. — Прекалиш ли с подобни приказки, Сцилис, дори ползата от несъмнените ти умения може да се окаже недостатъчна.
Сцилис изсумтя, но явно прие предупреждението, защото смени гладко темата.
— Твоите хора казаха ли ти за паякородната дуелистка? Истинска наслада за очите.
Талрик кимна.
— Да, онези хлапета са пълни с изненади. — Той стана, внезапно почувствал се уморен. Сцилис винаги му говореше пренебрежително и на Талрик му се искаше да има друг агент, който да умее нещата, които умееше Сцилис. — Ако ти попадне някаква информация, нещо, което да ни насочи към тях, знаеш, че ще ти платя — добави той и излезе от стаята.