Империята над всичко. Това беше стоманената сърцевина на същността му. Без значение колко го изкушаваше Хелерон с прелестните си декадентски удоволствия, когато Империята изискваше, той загърбваше всичко и забравяше що е съжаление, тревога и страх. Не беше лош човек по собствената си преценка. Напротив, беше лоялен по убеждение, а за гражданин на Империята това беше най-ценната добродетел. Когато по време на войната с Федерацията пристигна заповед да бъдат убити трите невръстни деца на принц Фелис Даел, той лично беше окървавил ножа си, слагайки край на благородната линия, и го беше направил без угризения.
Тази мисъл го спря насред стълбите, защото и той имаше деца. Деца далеч оттук, на стотици мили от Хелерон, които виждаше толкова рядко, че сигурно не би ги познал. Имаше съпруга, на която вече не пишеше. Страхът на подчинените и ненавистта на висшестоящите. Кодирани заповеди върху свитъци, които подлежат на изгаряне.
Майката беше там, когато Талрик уби децата й — двама от хората му я държаха. Не че я беше принудил да гледа, просто се беше случила в детската стая. И сега, докато стоеше на стълбите в Зърнената таверна, той откри, че му се иска да я бяха извели.
„Империята над всичко.“ Дори от изречените наум думи му стана по-добре, почувства се по-силен. Само дето понякога му се струваше, че се превръща в подобие на Сцилис — маски върху маски върху други маски, на крачка от мига, в който не ще може да разпознае собственото си лице.
Тиниса се събуди бавно, но нащрек. Намираше се на непознато място. Усещаше го по леглото, по звуците наоколо, по миризмата дори. Това можеше да означава различни неща, от отвличане до успешна заварка. Лежеше неподвижно, давайки си време да се разсъни докрай, без светът наоколо да разбере за това.
Сламеник на буци и кисела миризма на застояло. Ако беше заварка, значи стандартите й бяха паднали драматично.
Предателството на Болуин! С мъка се удържа да не отвори очи и да не скочи от сламеника. Предателството на Болуин, после спринтът към улицата, двама мъртви осородни на съвестта й, които не й тежаха изобщо… но къде беше сега?
Главата я болеше зверски. Явно я беше ударила някъде.
Добрала се беше до улицата, това помнеше. Но и там прииждаха осоиди, цепеха бразди през тълпата. Окървавената рапира й отваряше просека през множеството като да беше талисман. Опита да се върне назад, да намери Че и Салма, но осоидите наближаваха, също и градската стража, затова тя продължи да отстъпва и скоро тълпата я отнесе нанякъде.
Умората почти я беше надвила, това също го помнеше. Имаше чувството, че тича от часове, а Хелерон не свършваше и не свършваше. Тичала бе колкото заради осоидите и стражата, толкова и за да избяга от самия град, но безуспешно.
Градът я беше погълнал.
И сега беше в червата му. Все така със затворени очи, тя се пресегна с пестеливи движения за рапирата си. Не я откри. Беше само по долна риза. Къде се беше натресла? В главата й просто липсваха отговори.
Време беше. Тиниса отвори рязко очи.
Лежеше на отвратителен сламеник, завита с чаршаф на петна с неясен произход, в миниатюрна стаичка с тесен прозорец.
Насреща й имаше стол близо до вход без врата. Дребен мъж дремеше на стола, а на гърба му небрежно беше преметната…
Скочи на крака преди да се е усетила, но безшумно, така както само нейната раса го можеше. Две дълги крачки и ръката й легна на дръжката. Ножницата се изпразни внезапно.
Шепотът на стомана до ухото му го разбуди. Но преди да е скочил, острието вече лежеше под брадичката му. Неволното движение на стреснатия мъж изкара капка кръв, която се стече надолу по гърлото му. Беше полуроден, прецени Тиниса, смесица от бръмбар и муха, навярно с щипка от друга раса. Не помръдваше. В колана му беше втъкнат нож, но мъжът благоразумно държеше ръцете си далеч от него.
— Къде съм? — изсъска му Тиниса.
— В къщата на Малия — изграчи той, като местеше трескаво поглед между нея и острието.
— И коя е тая Малия?
— Шефка ми е. И е голяма работа. С нея шега не бива — каза той, но гласът му потрепна и Тиниса се усмихна свирепо.
— Е, тогава сигурно ще е добре да оставя съобщение на тази твоя Малия. Може пък ти да си съобщението, какво мислиш? Така че гледай да ми кажеш нещо полезно.