— А приятелят ти, той какво мисли?
— Ами, за него това е нещо съвсем ново — каза неангажиращо тя.
— Федерацията не е от големите ни клиенти и никога не е била. Ако питаш мен, там си падат малко сноби. — Елиас вдигна рамене. — Но това важи за всички Неумели раси. Държат нещата да се изработват ръчно по древни технологии, които отнемат адски много време, а после се чудят защо другите имат по-големи армии.
— Попита ли бригадира за Тото и Тиниса?
— Не е чувал за такива хора, но Хелерон е голям град… Извини ме.
В цеха току-що беше влетял пратеник, млад мухороден, чиито крилца пърхаха червени в сиянието на пещите. Кацна на скорост и буквално се хвърли в краката на Елиас.
— Майстор Продан? — Младежът едва си поемаше дъх.
— Аз съм. От тархейвънската делегация ли те пращат?
— Не, майсторе. Праща ме офицер Брикен при северозападната шахта. — Мухоидът му даде малък свитък и се дръпна настрана.
Елиас изпсува тихо под нос, разви свитъка и плъзна бърз поглед по съдържанието му. Когато вдигна очи към пратеника, лицето му се беше разкривило от едва сдържан гняв.
— Това ли е всичко? — повиши глас той. — Това ли е представата на Брикен за доклад?
— Той… — Пратеникът се дръпна уплашено назад. — Той моли да дойдете веднага и…
— Прочетох за какво моли. Има ли представа колко струва това? — Смачка свитъка на топка и мухородният се сви уплашено.
— Чичо Елиас? — обади се Че, най-вече за да отклони вниманието му от злополучния пратеник. Елиас се обърна към нея и разтегли устни в насилена усмивка.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Просто… — Той въздъхна дълбоко. — Просто бизнес. Братовчедът Стенуолд си няма представа колко… деликатни могат да бъдат нещата тук, в Хелерон. — Хвърли поглед към Салма, който стоеше блед и унил на светлината от пещите. — Твоят приятел дали би искал да се поразходи на чист въздух в планината, как мислиш, Челядинке?
Тя кимна предпазливо.
— Предполагам, че да.
— Това… — Той размаха смачкания свитък. — Имам малко работа северно от града, в едно от минните ми дружества. Вярвам, че малко чист въздух ще ви се отрази добре. Чувал съм, че хелеронският влияе зле на чужденците.
Че искрено се надяваше планините да ободрят Салма, но беше чувала това-онова за хелеронските мини и имаше лошо предчувствие за реакцията на принца. Кимна колебливо, но Елиас вече й беше обърнал гръб и крачеше към изхода на цеха. Пратеникът изприпка след него, а чичо й извика през рамо:
— Намерете ми още двайсет души. Не ме интересува от кого ще ги наемете, стига да си разбират от работата. Ракети, арбалети. И една балиста с двойно зареждане… не, нека са две. Смятам да им разкатая фамилията още сега!
Че и Салма се спогледаха изненадано. Изглежда, чичо Елиас отиваше на война.
Хелерон беше възникнал на това място заради планините. Торноската верига беше радост за миньорите и криеше в недрата си едни от най-богатите залежи на желязна руда в Равнините. Появил се преди четири столетия като малко леярско поселище, сега Хелерон беше най-голямото средоточие на промишлена и търговска дейност. Стоманодобивната промишленост беше в центъра на всичко, градът поглъщаше метални руди в несметни количества, преработваше ги и ги изливаше в хиляди форми, повечето от тях с военно приложение.
Салма с мъка издържа пътуването, седнал сковано в едно от десетките парни автовозила, които напускаха с трясък Хелерон. Движението. Миризмата. Всичко, даде си сметка Че. За него всичко това беше непознато, невиждано, несъществуващо в далечната му родина. Дори в Колегиум Салма винаги ходеше пеша или летеше със собствените си криле. Сега пътуваше в машина, дело на друг свят, и пътуването му се отразяваше зле. Когато Елиас най-после им извика да слизат в сянката на планината, златистата кожа на водното конче беше посивяла като на труп.
Ала и тук не ги посрещнаха обещаните от Елиас чист въздух и планински гледки. Салма все така носеше усмивката си като щит срещу света, но Че долавяше издайническото напрежение в очите му. Автовозилото ги беше свалило в огромна каменоломна, отворила гигантски рани в планинското подножие. Плитките мини представляваха зейнали, укрепени с греди дупки в скалната стена, а над тях стърчеше и скърцаше сложна система от макари и кранове, чиито парни двигатели издигаха поредния товар работници и руда от недрата на дълбоките шахти. Каменоломната беше опасана и пресечена с релси, а в единия й край се издигаше гигантски навес, където се извършваше претопяването на рудата. Елиас им беше обяснил, че е по-евтино да топят рудата тук и да транспортират метала до града или поне било така допреди десетина години. В светлината на последните промени май трябвало да преосмисли ефективността на подобна организация.