— Чу ли това?
— До последната дума — каза той. — И се питам, когато залежите тук се изчерпят и ако Хелерон обърне погледа си на север и настъпи с релсите и с машините си… чудя се каква ли ще е реакцията на моя народ.
— Не е възможно да оправдаваш подобно поведение! — изсъска тя.
Салма вдигна ръка да спре тирадата й и я дръпна настрани, където миньорите и надзирателите нямаше да ги чуват.
— А ти не бързай да отсъждаш, преди да си чула всички страни в конфликта. Моят народ не би търпял това по границата си, а колко време ще мине според теб, преди Хелерон да измисли някакъв повод и да ни натрапи гюрултията си въпреки всичко?
— Салма, говориш за моя народ, за моето семейство. — Думите му я бяха наранили по-силно от очакваното, може би защото откриваше частица истина в тях.
— Е — каза той и вдигна рамене. — Всичко това са празни приказки, защото земите северно оттук вече не принадлежат на Федерацията. — Усмивката му беше толкова горчива, че сърцето я заболя. — Земите северно оттук вече са в пределите на Империята.
13.
Скуто се дотътрузи обратно в работилницата. Преди близо час беше излязъл уж за кратък разговор на ухо с млад мухороден, явно пореден член на агентурата му. Тото използва времето, за да разглоби една от въздушните си батерии, дори му хрумнаха някое и друго подобрение. Не можеше просто да седи и да си клати краката. Ръцете го сърбяха да хване чук и клещи, а и така умът му се отплесваше от тревогите. Стресна се, когато домакинът нахлу в работилницата.
— Е — каза Скуто. — Не знам какво е станало с приятелите ти, но поне осоидите не са ги хванали. Явно и тримата са успели да избягат. Жалко, че не са тръгнали след теб.
— Някаква представа къде са отишли? — попита Тото.
— В Хелерон е почти невъзможно да проследиш нечия диря. Следите изчезват като да са оставени по вода — изтъкна Скуто. — Но аз имам очи и уши навсякъде. Изглежда, едната ти приятелка, паешкото момиче, е отишла на място, където и аз не бих дръзнал да стъпя без въоръжен ескорт. И е прекосила поне две територии пътьом. Тамошните хора не обичат да отговарят на въпроси, но ще видя какво мога да направя. — Той поклати глава. — Ама и вие сте едни. Не знам кое е повече — съобразителността или глупостта ви. Не мога да ви разбера. — Настани се до работния тезгях срещу младежа и шиповете му изстъргаха по дървото. — Подхлъзнали сте осоидите, което е достойно за възхищение, но не сте имали никакъв резервен план и сте се пръснали из града. Къде ви е бил умът?
— Изобщо не очаквахме да възникнат такива проблеми — каза Тото. Уж го изтъкна като разумен довод, но думите прозвучаха кухо дори в собствените му уши.
— Винаги трябва да имате резервен план — подчерта Скуто. — Миналата година Стен ме прати с няколко момчета в Сарн. Нищо особено, ще си помислиш, щото мравкочовеците пазят поведение в последно време, но взе, че стана беля. Голяма беля. И ако не си бяхме уговорили място, където да се чакаме, можеше и до ден-днешен да се търсим взаимно. При това белята стана случайно, извадихме лош късмет и неволно се забъркахме в една работа, дето нямаше нищо общо с нас. Мистерите му проклети, чумата да ги тръшне дано.
— Какво е мистер?
— Не ти трябва да знаеш — обяви Скуто, а после побърза да добави: — Молецородна история, най-общо казано. На тях всичките им хлопат дъските. — Разрови с бодлив пръст чарковете на въздушната батерия.
— Майстор Скуто, не трябва ли да… направим нещо?
Скуто вдигна рошава вежда.
— Например какво, момко? Искаш да ходиш по улиците и да раздаваш листовки? Да се качиш на някой покрив и да ги викаш по име?
— Но…
— Ама Стен наистина ви е пратил без нужната подготовка — поклати тъжно глава шипородният. — Момко, добрият агент трябва да знае да чака. Моите хора вече работят по въпроса. Само ще им се пречкаме в краката, ако и ние тръгнем по улиците, най-много осоидите да хванат и теб. Леярски щемпел, момко, възможно ли е всичките да сте толкова неопитни в занаята? И кои всъщност сте вие? Клоуни ли, що ли?
— Просто студенти от Академията — отвърна Тото и вдигна рамене. — Колкото до майстор Трудан, едва ли е смятал, че ще се стигне до това. Не толкова скоро поне.
— Този човек използва Великата академия като свое лично опълчение — изръмжа Скуто. — Всичките ли сте занаятчии?
— По-скоро всичките сме дуелисти. Това е общото помежду ни. Колко ни бива като дуелисти е друг въпрос. Е, Тиниса и Салма ги бива. Другото момиче се казва Че… Челядинка, по-точно. Тя е племенница на Стенуолд. — Тото сведе поглед към ръцете си. — Надявам се… надявам се да е добре. Тя не е толкова корава като другите.