Затвори след себе си вратата на конюшнята и застина, чула тих звук от дъното на помещението. Звукът беше тих, но характерен — шепот на стомана върху кожа, меч, който вадят от ножницата. Че реагира спонтанно, заряза кофата и измъкна наполовина собствения си меч.
В дъното на конюшнята имаше мъж. Беше слаб, със сивкава кожа… Молецороден, осъзна Че. Ножът му проблясваше зловещо в сенките.
14.
Маркон Кростуейт, познат под името Маркон Дружето, стана от масата и подкани с жест хората си. На тях малко им трябваше и скоро помещението гръмна от енергични аплодисменти. Коленичилият пред Маркон мъж, един от по-малко незаменимите екземпляри на Синон Поло̀вин, се сви още повече. Беше мухороден мелез, обида сам по себе си, но Маркон, все още заслепен от успеха, беше в настроение да прояви великодушие. Пък и ако му отрежеше ушите и го провесеше през прозореца, кой щеше да иде при Синон и да каже на онзи петнист изрод колко щастлив е Маркон?
Свали ръце и хората му млъкнаха един по един. Чакаха да чуят какво ще им каже.
— Добре, човече грозно — поде той. — Скачай на кривите си пищялки, ако още те държат.
Мелезът се надигна, но главата му остана сведена ниско, присвит в очакване на удар, камшик или нож в гърба. „Това и заслужава, мръсният му дребен мелез“ — помисли си одобрително Маркон.
— Искаш да си ходиш, нали? Щото си си свършил работата и прочие?
Мелезът кимна едва доловимо.
Маркон хвърли широка усмивка към хората си.
— Но, друже, ти още не си ми благодарил за гостоприемството. А аз лошите маниери направо не ги трая.
Дребният мъж се размърда и измърмори нещо. Без да чака сигнал, един от хората на Маркон опря кинжал в рамото му.
— Благодаря ви, майстор Маркон — изрече с треперещ глас мъжът от Половинковата къща.
— Майстор Маркон кой? — сопна му се Маркон.
— Маркон Дру… Дружето. — Мелезът беше вдигнал рамене почти до ушите си в очакване на удара. Маркон изкриви устни с презрение.
— Ваш’та добра дружка Маркон Дружето — натърти той. — И ако твоят чичо Синон е мъдър човек, ще му кажеш, че трябва да върти малко повече бизнес със свойта добра дружка Маркон Дружето. Не е хубаво човек да забравя приятелите си заради едните парици. Тъй да му кажеш, чуваш ли?
Мелезът закима трескаво и Маркон се изплю с отвращение на пода.
— Изчезвай, плъх такъв. И кажи на Синон следващия път да изпрати някой по-чистокръвен, иначе ще отрежа неговите уши.
След като човекът на Синон изскочи на бегом от таверната, Маркон остави публиката да го аплодира още минута-две, после им махна да спрат.
— Богомолката идва ли да си вземе платата? — попита той.
— Идва и си отиде отдавна, майсторе — докладва един от хората му. — Не е много дружелюбен този тип.
— И адски скъпо взема — съгласи се разсеяно Маркон. — Но пак е по-добре да работи за нас, отколкото да го пуснем на свободния пазар. Нали го видяхте какво направи. Колко противници може да надвие според вас? Десет? Двайсет?
— Най-малко.
Маркон кимна.
— А и да не успее… поне ще сме се отървали от него, което е по-добре, отколкото да си смени приятелите, щото не сме му угодили нещо. — Той се отърси. Още един делови ден беше приключил успешно. — Забавлявайте се, приятели — насърчи хората си той. — Заслужихте си го. А аз ще се кача горе да се позабавлявам на свой ред.
Последното предизвика нова вълна от одобрителни крясъци и той спря на стълбите, за да приеме аплодисментите на хората си. Бяха му осигурили специална награда по случай победата — млада момичка, отскоро в града. Време беше Маркон да се сприятели и с нея.
Нахълта в стаята и я завари да го чака в леглото. Един слуга донесе стомна с вино и две купички, после излезе заднишком, като се покланяше доземи.
— Днешният ден — обяви Маркон — ще се помни дълго в територията. — Удостои момичето с най-хубавата си усмивка, толкова бяла, колкото беше по силите на най-добрите майстори в занаята. Девойката беше паякородна, при това истинска красавица.
— Съблечи ме — нареди й Маркон.
Тя стана от леглото, мина зад него и смъкна сръчно робата и туниката му с една ръка. Пръстите й бяха хладни, спокойни. Той разкърши рамене, все още атлетични въпреки десетилетието лесен живот, и се обърна към нея.