При тази мисъл стомахът й се сви, но не само от страх. Имаше и вълнение. Мислеше си за богомолкородния, за онзи Тисамон, и за страхопочитанието, което той вдъхваше у всички. Немалко магнати и висши политици можеха да му завиждат за лекотата, с която вземаше страха и печелеше възхищението на хората.
А после се замисли какво би било животът й да е безкраен низ от битки и предателства и колко точно би й струвало страхопочитанието на околните. И колко биха продължили овациите им, след като рапирата й изгубеше остротата си?
— Не мога да остана — отвърна тя. — Част от мен го иска, признавам, но имам други задължения.
— Разбирам — рече Синон без следа от язвителност в гласа. Бръкна в джоба на туниката си и извади сгънат лист хартия. — Иди на този адрес и търси Скуто. Според моите агенти, той е човек на вашия Стенуолд, при това доверен човек. Имай предвид, че го пазят добре, затова иди при него открито и мирно. Възможно е да знае къде са приятелите ти, може и да ги е открил дори. Да те попитам, от чисто любопитство — продължи с лека усмивка Синон, — и те ли са печени като теб, другите от групичката ви?
— Не — каза тя, не като хвалба, а като факт.
— Е, тогава да се надяваме, че са извадили късмет, защото този Скуто не е от най-изтънчените, а хората, с които се движи, и средата, в която живее — още по-малко. Ако приятелите ти са попаднали на него случайно, може и да са пострадали.
Тиниса си помисли за бедната Че, най-лесната плячка, за която Хелерон можеше да си мечтае. „Но пък е търпелива и дипломатична“ — поправи се тя. Че не би се озовала в ситуацията на Тиниса, защото не би нападнала в движение половината биячи на Половинковата къща. Хелерон беше град на бръмбарородни и Че щеше да се впише в него, без да се забърква в неприятности. „Знам, че е постъпила точно така. Какво друго би могла да направи?“
За миг и двамата замръзнаха. Че беше извадила меча си почти докрай, заела беше и дуелистка стойка с превито коляно. Молецоидът стискаше дълъг кинжал в едната си ръка, с другата се държеше за хълбока. Лицето му беше издължено, кожата — сива, тъмната му коса беше подстригана съвсем късо, оформяйки триъгълник с остър връх в средата на челото и високи дъги към слепоочията. Очите му бяха издължени и бели като на слепец. Че прецени, че са долу-горе на една възраст. Е, може и да беше с година-две по-голям от нея, но не повече. Прецени и следното — че ако той не я заплашваше с нож, а тя не го заплашваше с меч, сигурно би го сметнала за истински красавец.
Но най-голямо впечатление й направи друго — че още не я е нападнал. В крайна сметка тя беше слаб противник и това си личеше от пръв поглед — млада бръмбарородна жена, пълничка, с изопнато от шока лице и недоизваден от ножницата меч. Той от своя страна сигурно беше опитен боец, взел участие в нощното нападение и омърсил ръцете си с кръвта на такива като нея. Но ето че молецородният я гледаше предпазливо и в неговите очи Че беше боец, който представлява заплаха.
Дребен беше като повечето молецоиди — и на ръст, и като телосложение. Но в стойката му се усещаше концентрация, която подсказваше бързина при атака. Устните му помръднаха и Че се запита дали това не е знак, че най-после е решил да нападне.
По светлата му туника имаше тъмни петна. Нещо тъмно лъщеше и по ръката, с която притискаше хълбока си. И тогава Че разбра защо го е заварила тук.
На вратата зад нея се потропа силно и това едва не стана причина Че и молецоидът да се счепкат най-сетне, защото натрупалото се напрежение изби като гейзер. За част от секундата молецоидът скъси разстоянието с две крачки и вдигна високо кинжала си. Нейният меч пък най-сетне излезе от ножницата. Впиха погледи един в друг.
— Какво? — извика тя. Гласът й прозвуча разбираемо напрегнат.
— Проверяваме района около вилата, госпожице — извика отвън един от пазачите. — Може някое от онези копелета да се е вмъкнало тук.
Очите на молецородния се разшириха.
— Аз… — започна Че. Той я гледаше и думите сами спряха в гърлото й. Имаше нещо в главата й, ръчкаше там и се мъчеше да повлияе на решението й. — Аз не…
Гледаше в тези бели, плитки очи и усещаше натиска на волята му, отчаяния му опит да я спре, преди да е отговорила. Зъбите му се оголиха бавно от вътрешното напрежение. Явно беше някакво Изкуство на молецородните, осъзна Че, някаква форма на тяхното Изкуство на предците.
И тя призова докрай решимостта си. След миг усети как хватката му върху съзнанието й отслабва. Може да беше заради неговата рана или заради нейната решителност, но така или иначе Че тръсна рязко глава и се освободи от пипалата му.