— Ами оцелях — отвърна тя. — По един или друг начин. Е, къде са Че и Салма?
— Най-достоверна изглежда информацията, че са отседнали при някакви роднини на Стенуолд — каза Скуто.
— Но аз ги търсих там и ми казаха… — Само че го беше казал Синон, разбира се. Тиниса не ги беше питала лично. Може би в крайна сметка Синон наистина я беше излъгал.
— Че не са ги виждали, да — довърши вместо нея Скуто. — И на моите момчета са пробутали същото.
Тиниса кимна с облекчение.
— Само че аз открих очевидци — продължи Скуто, — които са мернали млад мъж с крайно екстравагантна роба и жълта кожа да влиза в къщата. Гаранция няма, но описанието май пасва на вашия човек, още повече, че с него е имало бръмбарородно момиче с боядисана коса. Онези обаче твърдят, че не са ги виждали.
— Може би просто ги е страх осите да не ги намерят — предположи Тиниса.
— Е, Стенуолд ще стигне до дъното на историята, това поне е сигурно. — Тази перспектива, изглежда, не го радваше особено.
— Стенуолд? Той тук ли е?
— Пристигнал е в Хелерон днес — потвърди Тото.
— Неколцина от моите момчета се срещнаха с него на обичайното място и му казали кое как е — обясни Скуто. — Исках да дойде тук, но той прави нещата по своя си начин, както винаги. Разчита на мен само защото още не е измислил начин да бъде в два града едновременно. Тръгнал сам да задава въпроси, така че нямам представа къде е в момента.
— Но… Осоидите го търсят под дърво и камък — изохка Тиниса.
— Да не би да не го знам? — наежи се Скуто. — Да не би аз да съм го пратил да си вре бръмбарския нос из целия град? И най-лошото е, че той също го знае. Но… това е положението. Напоследък никой не се вслушва в здравия разум. — Изкриви лице в гримаса, която оголи дългите му жълтеещи зъби. — Така че ще трябва да се оправя сам някак.
На вратата се потропа тревожно. Едно момче — всъщност същото момче, с което Тиниса беше говорила по-рано — подаде глава и извика:
— Скуто, някой идва. Някой много голям и тежък.
— Стенуолд? — предположи Тиниса.
— Ще му кажа аз какво мислиш за него. — Скуто грабна отново арбалета си и го зареди. — Не. Дъртия Стен го познават по тия ширини. — Скуто надникна през един от закованите наполовина прозорци на бараката. — Мамка му. Скорпионороден, при това от най-големите.
— Скорпионороден? — Тиниса надзърна предпазливо над бодливото му рамо. — Познавам го. — Беше Акта Барик от Половинковата къща. За миг се зачуди дали не са го пратили след нея, но ако Синон искаше да я премахне, имал бе далеч по-удобни възможности. — Нека аз говоря с него.
— Заповядай. — Скуто отвори с ритник вратата и й направи път, все така стиснал в ръка арбалета.
Барик я видя, спря и изчака тя да се приближи. Преметнал беше чудовищния си меч през рамо и върхът на прибраното в ножница острие почти се влачеше по земята. Тиниса знаеше, че може да извади рапирата си преди той да е хванал както трябва своя меч, но ръцете му бяха оръжие сами по себе си.
— Здрасти, Барик — поздрави предпазливо тя. Зад оградата от криви заби лицето му остана неразгадаемо.
— Имам новини за теб. Пристигнаха, след като ти си тръгна.
Тихият му глас едва стигаше до нея и Тиниса реши, че ще трябва да рискува и да се приближи, иначе нямаше да чуе и половината от казаното. Направи две крачки напред, което я вкара в обсега на неговия меч, докато той оставаше извън обсега на нейната рапира. Барик кимна леко, в знак че оценява оказаното му доверие.
— В североизточния лагер има разпродажба на роби. Ходих там по една работа на шефа — поде той. — В една от групите, които товареха за транспортиране, видях човек водно конче от Федерацията. След голямата война на север в Хелерон няма много федерални.
— Роб? — възкликна ужасено тя.
— Може да не е вашият човек, но… — Скорпионоидът махна с огромната си лапа. — Синон рече, че трябвало да ти кажа.
— Благодари му от мое име — отвърна искрено тя. — Кажи му, че когато се срещнем пак, ще съм му задължена, малко.
Той кимна. Точно така се правеше бизнес по тези места.
Когато Барик си тръгна, Тиниса се върна в леговището на Скуто.
— Имаме нов проблем — обяви тя.
16.
— А, Стенуолд — каза Елиас, когато посетителят влезе. — Би ли ме изчакал за секунда? — След което продължи да събира демонстративно някакви числа на свитъка пред себе си. Подчерта крайния сбор, сложи резервоарната писалка в златната й поставка и чак тогава вдигна поглед. — Нямах представа, че ще идваш в Хелерон, още по-малко при мен, признавам — заяви с усмивка той. — Да не би случайно да си развил интерес към минното дело?