— Защото ти е братовчедка например? А, да, забравих, това вече го минахме. — Ръцете му се бяха свили в юмруци. — И колко взе за момичето?
— Ако Империята е така любезна да предложи награда, кой съм аз да я откажа? — изрепчи се Елиас.
— Значи си я продал — заключи Стенуолд. — Имаш ли някаква представа какво ще правят с нея? Ще я измъчват? Ще я екзекутират?
— О, стига мелодрами. Те не са зверове. Най-вероятно ще я направят робиня.
— И само толкова? — изсъска Стенуолд. — Робиня значи?
Някъде в къщата се чу шум и тънката усмивка на Елиас се поразшири.
— От тяхна гледна точка Челядинка е издирван престъпник. Същото важи и за теб.
— Я стига! — Стенуолд беше надвиснал над бюрото и само то го делеше от Елиас. — Къде я отведоха?
— Нямам представа.
— Казвай!
— Казах ти вече. Защо да ми пука къде са я отвели? Не е тук, друго не ми трябва да знам. — Елиас се наведе напред и носовете им се допряха. — Ти обаче ще разбереш, при това по-скоро, отколкото си се надявал. — Дръпна се рязко назад, грабна звънеца, който стоеше до поставката за писалката на бюрото, и го разклати силно. После каза с победоносно изражение: — Всъщност, много скоро ще се озовеш при нея.
Звънливото ехо утихна. Стенуолд беше отстъпил крачка назад и чакаше с ръка на меча си. Хвърли поглед към вратата на стаята, после вдигна вежди към Елиас.
— И?
Домакинът размаха отново звънеца, после още веднъж, толкова силно, че го удари в плота на бюрото. Силният звук отекна и замлъкна. Нищо.
— Охрана! — изкрещя Елиас. — Охрана! При мен, веднага!
Едва загатната усмивка разтегли устните на Стенуолд.
— Напоследък е трудно да се намери свестен персонал — отбеляза той.
— Охрана! — изврещя отново Елиас и този път вратата се отвори. В стаята влезе мъж, сам, влезе безшумно и зловещо като ходеща смърт. Висок богомолкороден със зелени дрехи и извито метално острие на дясната ръка.
— Тисамон — поздрави го Стенуолд и въпреки страха си за Челядинка, въпреки предателството на братовчед си, не можа да спре широката си усмивка. — Не знаех дали си получил съобщението ми. Не знаех дали ще дойдеш.
Богомолкоидът се усмихна на свой ред, доколкото можеше да се усмихва.
— Минаха десет години, откакто ме повика за последно. Нима мислиш, че някакви си десет години ще променят навиците ми? Да не съм някой вятърничав бръмбаророден, Стенуолд? Ние помним.
— Кой е този? — попита Елиас. — Какво става?
— Случвало се е да използвате дарбите ми в миналото, майстор Продан, по ваши бизнес дела — отвърна спокойно новодошлият. — Аз съм Тисамон от Фелиал.
Елиас ококори очи. Името не му беше направило впечатление първия път, но сега явно беше навързал фактите.
— Ще ти платя двойно колкото ти е предложил този човек — изграчи той. — Не, петорно.
Тисамон сви устни и поклати глава.
— Той приема пари — обясни Стенуолд на братовчед си, — но се бие заради чест, а с такава валута ти не разполагаш. — След миг вече беше заобиколил бюрото, мечът му беше изваден от ножницата, а със свободната си ръка стискаше предницата на дрехата на Елиас.
— Стенуолд, моля те…
— Продал си племенницата ми на осоидите — изсъска през зъби Стенуолд.
— Моля те, мога да…
— Нямаш какво да ми предложиш, братовчеде — прекъсна го Стенуолд. Мечът трепереше в ръката му от трудно сдържан гняв. — Ти предаде собственото си семейство, града си, расата си. Какво да правя с теб, как мислиш?
— Стенуолд, съжалявам…
— Не, не съжаляваш. Или ако съжаляваш, то е заради провала на плановете си. Ако сега се появи отнякъде отряд осородни, ще продадеш и мен по пазарни цени. Така че си затваряй устата! — Притисна ломотещия търговец към стената зад бюрото. — Представа си нямаш как ме сърбят ръцете да те убия, идея си нямаш, Елиас. Сърцето ми, инстинктите ми вият до небесата да ти резна гърлото. — С тези думи Стенуолд остърга остатъците от самоконтрола си, пусна разтреперания мъж и отстъпи назад. — Но няма да утежня позора от твоето предателство, като пролея роднинска кръв. Предпочитам да не си го слагам на съвестта.
Прибра неопетнения си меч в ножницата и се обърна.
— Стенуолд, братовчеде… благодаря ти… — промълви едва-едва Елиас.
Застанал с гръб към търговеца, Стенуолд спря на прага на стаята и подхвърли: