— Тисамон обаче няма подобни угризения, бас държа.
— Какво?
Стенуолд излезе от кабинета, затвори вратата след себе си и седна на един стол в коридора. Чувстваше се изцеден до дъно и отвратен от света. През затворената врата долитаха пискливите опити на Елиас да подкупи Тисамон. Съвсем подходящо, реши Стенуолд — да умре с цифри на уста.
След няма и минута вратата се отвори и богомолкоидът излезе от кабинета, като почистваше грижливо острието си с парче плат от робата на Елиас.
— Наистина ли си помисли, че може да ти обърна гръб? — попита го тихо Тисамон.
Стенуолд гледаше озадачено богомолкородния.
— Виж се само. Не си остарял и с ден за тези десет години.
— За разлика от теб — отбеляза безцеремонно Тисамон. — Станал си по-стар, по-плешив и по-дебел. Не че някога си бил строен или с гъста коса, всъщност.
— И млад?
— Ако питаш мен, нито ти, нито аз не сме били особено млади някога, дори тогава.
Здрависаха се с левите ръце, както им беше обичаят, и Стенуолд забеляза, че другият мъж все пак е остарял. Белите нишки може и да се губеха сред русата му коса, но по лицето му имаше следи, които не говореха за щастлив и спокоен живот.
— Какво щеше да правиш — попита небрежно богомолкочовекът, — ако не бях получил съобщението ти? — Тоест, ако не беше дошъл, макар Тисамон да не го изрече на глас.
Стенуолд усети как стомахът му се свива заради онова, което скоро щеше да застигне и двамата. Него и най-стария му приятел.
— Щях да се бия — отвърна простичко той.
— И аз така си помислих — кимна Тисамон.
— Колцина щяха да излязат насреща ми?
— Половин дузина местни и още толкова лека пехота осородни — каза Тисамон и вдигна рамене, сякаш подобна бройка дори не заслужаваше коментар. А Стенуолд си помисли, че докато разговаряше с Елиас, не беше чул дори звук от борба. Още на времето Тисамон си изкарваше хляба не само като дуелист, а и като наемен убиец. Гледаше на тези си занимания като на продължение на дуелите, но с други средства. По дрехите му нямаше и петънце от кръв.
— Доста имаме да наваксваме — каза Стенуолд.
— По-малко, отколкото си мислиш. Миналото просто се преля в бъдещето, нали? Приключиха с Федерацията и сега най-после са се прицелили в нас.
„Най-после?“ Но всъщност едва ли беше чудно, че Тисамон очаква с нетърпение следващия ход на осоидите.
— Следиш събитията, така ли?
— Хелерон е кошер от слухове за всеки, който си държи ушите отворени.
— Да де, само дето никой не иска да се вслуша. — Стенуолд поклати глава, излизайки от къщата на мъртвия си братовчед. Излезе и изтегли моментално меча си. Буквално на крачки от вратата стоеше някакъв човек — молецороден, установи с изненада Стенуолд. Значи не беше от слугите или мутрите на Елиас. — Кой си ти и какво правиш тук? — попита го строго.
— Не е наемен убиец, както реших в началото — обади се иззад него Тисамон. — Нещо като доброжелател по-скоро. Промъкваше се към теб на влизане в къщата. Знаел за осородните и искал да те предупреди — обясни Тисамон, — но не успя, защото аз го спипах пръв.
Стенуолд отново насочи погледа си към молецоида.
— И не си го убил?
— Молецороден е — сви рамене Тисамон. — Старите навици умират трудно. — Като всичко друго в миналото на народа му, чувството за вярност към древните съюзници имаше дълбоки корени. — Старата лоялност ръжда не хваща — добави с усмивка Тисамон, все същата като отпреди седемнайсет години.
Стенуолд се обърна отново към молецородния, който през цялото време беше стоял мълчаливо и неподвижно. Забеляза, че странникът е ранен и превързан — доста несръчно. Логиката в цялата ситуация продължаваше да му убягва.
— Какво е твоето място в тази история? Имаш зъб на осоидите или какво?
— Те не ме интересуват. Просто исках да те предупредя.
— Да ме предупредиш?
— Видях как отведоха племенницата ти — изрече молецородният с равен глас и предпазливо изражение.
— Видял си Челядинка? — оживи се внезапно Стенуолд и тръгна напред. Молецоидът отстъпи спокойно, запазвайки разстоянието помежду им.
— Тя… тя ми помогна — съобщи той.
Стенуолд спря.
— Няма защо да се страхуваш от мен — каза успокоително, а после: — Сега вече разбирам. Ти сигурно си от Тарн. Участваш в нападенията, нали?
Молецоидът кимна предпазливо.