Прибрах листа в джоба си.
— Истината е, докторе — продължи Политоу, — че Сафранови нямаха основание, просто създаваха проблеми. Всички други бяха доволни от сделката, която им предложи Корвуц, защото беше по-добра от дупката, в която живееха. Не ставаше дума за големи апартаменти като в Сохо. Това беше гадно място, бивша фабрика за обувки, която след това са разделили на малки апартаментчета, много евтина изработка. Говоря ви за едностайни и гарсониери, нескопосани водопроводни и електрически инсталации, да не споменавам проблемите с гризачите, защото е индустриална зона, има отворени контейнери за боклук и какво ли още не. Корвуц им прави предложение, което не могат да откажат, и никой не отказва.
— Освен семейство Сафран — казах аз.
Политоу остави вилицата си.
— Не обичам да говоря лошо за моите жертви, но мога да ви кажа, че тези двамата създаваха проблеми. Говоря ви за бивши хипита от шейсетте. Мъжът навремето е бил в Сити колидж, радикален тип от СДО8. Тогава бях униформен, занимавах се с контрол над тълпите. Може да е бил някое от разглезените малки копеленца, които ми крещяха в лицето.
— Ами Дороти?
— Същата работа.
— Бунтовници без кауза — рекох аз. — Сестрата на Пол казва, че били заплашвани…
— Марджи Бел — каза той. — Нека да ви кажа нещо за Марджи. Дълга история на депресии и какво ли не. Пиеше всякакви лекарства, освен това на два пъти е била в „Белвю“. Една година по-късно се обеси.
— Категорично самоубийство?
— Собственото й дете я намерило в банята с бележка. Докторе, Сафранови вдигаха буря в чаша вода. Ако се уредиш с евтин общински наем в този град, благодариш на съдбата и даваш напред. Претърсих апартамента им, обърнах всичко в търсене на улики. — Той поклати глава. — И кучето си не бих оставил да живее така. Те обаче го бяха оставили. Кучето де. В един ъгъл бяха постлани мръсни вестници с петна от урина и купчини изсъхнали кучешки изпражнения. Тези хора не бяха подредени домакини… съжалявам, че ви развалих обяда. Имам предвид, че щом живееха като клошари, трябваше да приемат предложението на Корвуц.
— Виждали ли сте кучето?
— Не, само това, което беше оставило след себе си. Защо?
Казах му за липсващите любимци на Лионора Брайт. И за доброволния труд на Дейл Брайт в „Лапи и нокти“.
Той разклати чашата си с вино.
— Този тип си пада по пухкавите твари, но може би не е толкова мил с хората?
— Случвало се е и преди.
— Бас държа — рече той. — Имах един случай, в началото на кариерата си, на „Лъдлоу стрийт“, в Лоуър Ийст Сайд. Един луд наркоман изкорми майка си и я остави подпряна на кухненската маса в продължение на две седмици. Говоря ви за средата на лятото, апартамент под наем, без климатик, можете да си представите. В същото време държи един питбул, всички казваха, че е добро куче, ама не ме търсете да погаля такова нещо. Както и да е, това куче маниакът си го гледа и решава да подсили диетата му с белтъчини. Когато ги намерихме… извинявайте, ако това ви развали апетита.
— Няма проблем. — Продължих да ям, за да му демонстрирам.
— Наистина ви се иска Брайт да е вашият престъпник, а? — попита той.
— Свързан е с два случая на насилствена смърт, единият от които го прави много богат. Ако са му платили да се отърве от семейство Сафран, ето ви още един финансов мотив. А и доколкото знаем, след изчезването на Сафранови изчезва и той.
— Като дим. — Той се усмихна. — Може да означава и друго, докторе.
— И него да са го изчезнали — казах аз.
Политоу сви рамене.
— Може би — казах аз, — но засега няма друг на хоризонта. Всичко, което можете да ми кажете за него, ще е от полза.
— Няма кой знае какво. Дори и след като баджанакът ми ме върза с компютъра на неговия зет, голямата клечка. — Той щракна с пръсти. — Както казахте, този тип го няма. След като сградата е опразнена, не се появява друг адрес. Няма следа да е живял в някой от петте района или изобщо в щата Ню Йорк. Няма данъчни следи, сделки с недвижими имоти, шофьорски книжки, нищо. Мога да ви дам само общо физическо описание от преди осем години и факта, че когато го разпитвах, той съдействаше. И то само защото ако не съдействаше, щях да си спомня. Говорих с него само веднъж — рутинен разпит, както с всички наематели.
8
Студентско демократично общество, лява студентска организация в САЩ през 60-те години на XX век. — Б.пр.