Наближи дома, забави крачка и внимателно заобиколи къщата. В задната порта зееше малка пролука, вероятно оставена заради котките. Дребосъка без усилие се промуши през нея и после влезе в гаража. В продължение на десетина минути си игра с малкото котенце вътре, влачейки пред него платнена мишка, завързана на дълъг конец. Най-сетне разигралото се коте докопа мишката и я замъкна в скривалището си под стълбата, а Дребосъка отвори широко вратата на гаража. После се качи в колата и свърза на късо контактните кабели.
Беше открит „Дюзенбург“, модел 1934-та година, удобен за шофиране по гореописания начин. Удобен или не, този тук вече на няколко пъти през изминалата седмица предложи услугите си на Инди и Дребосъка. Хлапето се наведе под таблото и допря краищата на оголените жици. Моторът равномерно забоботи. За миг Дребосъка си представи, че е момчето от приказката, което живее в корема на страшен дракон. Затвори очи и се заслуша в кашлянето на двигателя. В ноздрите му нахлу миризма на изгоряло от свързаните на късо кабели. Вероятно точно така мирише и в стомаха на дракона, втвърден като камък от пламъците, които бълва чудовището.
Уплашен от собствените си фантазии, Дребосъка скочи на седалката, включи на задна скорост и изкара колата от гаража. Остави я да работи и отиде да затвори вратата. После пое по извитата алея към улицата.
Главата му едва се подаваше над кормилото, краката му с мъка стигаха педалите. Но все пак стигаха. Премина по няколко улици с богати и красиви къщи и се насочи към покрайнините на града. Започна да се смрачава. И това време от денонощието беше приятно на Дребосъка. Обичаше да гледа как оранжевият диск на слънцето пали пожари по покривите, а после бавно се скрива зад хоризонта.
Малко преди да мръкне, влезе в тесния офис на английската авиокомпания и взе да увещава един дребен служител на име Уебър да му продаде три билета.
— Едва ли ще бъда в състояние да осигуря място за човек с вашето положение — надуто започна англичанинът.
Дребосъка му подаде по-голямата част от парите на Индиана и каза:
— Не за мен. За доктор Джоунс, известния професор. Много важна държавна работа. Аз негов помощник.
Макар и все още изпълнен с подозрения, Уебър взе парите.
— Добре, ще видя какво мога да направя.
Дребосъка му намигна.
— Направи добре и доктор Джоунс ще запише тебе в свой бележник. Може и медал да имаш.
Уебър беше слисан от необичайния си дребен клиент.
— Ще направя, каквото мога — повтори той. — Но не съм сигурен дали ще успея да осигуря три билета за един и същ полет за толкова кратко време.
Дребосъка отново намигна и мушна в ръката на служителя последната банкнота от парите на Инди, вече като подкуп. Едновременно с това се извъртя така, че англичанинът да види ножа, затъкнат в колана му. Уебър очевидно се притесни от факта, че взема подкуп от един дванайсетгодишен гангстер, но все пак прибра банкнотата.
— Сигурен съм, че ще се уреди нещо — усмихна се насила той, после тайно въздъхна. Кога ли шефовете в Лондон ще го върнат обратно в цивилизования свят?
Дребосъка му се поклони грациозно, стисна ръката му и отдаде чест, докосвайки с два пръста върха на бейзболната си шапка. После изтича до колата и подкара към града.
Паркира в склада на един приятел, който му беше задължен, за разни услуги. Нощта се пробуждаше. В очите на момчето денят приличаше на спящ разбойник, който се надига от постелята на залез слънце, огладнял и зъл. Дребосъка обичаше и нощта.
Насочи се към пристанището. Това място беше опасно за момчета като него, тъй като често ги заставяха да пазят лодките и да вършат още куп неприятни неща, но в замяна на това тук най-лесно можеше да се получи безплатна вечеря. А подобно на разбойника и Дребосъка започваше да огладнява.
От боклука зад някакъв бар изрови къса пръчка и се насочи към ръба на кея. Мазната вода се плискаше тихо. Дребосъка нагази в нея, приклекна и замря. Пет-шест минути стоя неподвижен, отправяйки мълчаливи молитви към дракона Нага, пазач и повелител на морските дълбини. После ръката с пръчката светкавично се вдигна и няколко пъти шибна здраво водната повърхност. Миг по-късно на сантиметри от ръцете му се белна коремчето на зашеметена от ударите едра риба. Дребосъка я хвана за опашката, измъкна я от водата и я хласна с все сила в гредите на пристана. После я отнесе на няколко крачки навътре в пясъка, клекна и я разпори с острия си нож. Разкъса с пръсти крехкото жълтеникаво месо и започна да се храни. Питаше се дали и в Америка има такива вкусни риби.
Мисълта за Америка го подсети за киното. До срещата му с Инди оставаха още няколко часа и той реши да се разходи до кино „Тайфун“, за да види какво прожектират тази вечер. В това кино даваха предимно американски филми, тъй като се намираше в населен с чужденци квартал, близо до международните банки и дипломатическите мисии. Именно в „Тайфун“ Дребосъка беше научил повечето английски думи, които употребяваше.