И след тази твърде обезпокоителна забележка, двамата с Ейдриън се изнизахме от сградата. При все че разбирах причините на госпожа Теруилиджър за „старомодната“ защита, не се чувствах удобно да разнасям наоколо пистолет. Трябваше да го държа в колата си, в случай че някой от училищната управа реши да претърси стаята ми и го открие. И без това достатъчно рискувах с двата си комплекта — магическия и алхимическия. Нямаше начин да се измъкна с правдоподобно обяснение за притежанието на огнестрелно оръжие.
Ейдриън ме закара до „Амбъруд“. Понечих да отворя вратата, сетне се спрях и го погледнах.
— Благодаря — казах му. — За всичко. Задето ме придружи до онзи хотел. И за предложението да дойдем при Улф.
— Хей, заслужаваше си, само за да разберем, че Улф притежава духалка.
Засмях се.
— Всъщност щях да съм по-изненадана, ако нямаше такава. Ще се видим по-късно.
Ейдриън кимна.
— По-скоро, отколкото си мислиш.
— Какво означава това? — попитах, докато у мен се надигаше подозрение.
Той отбягна въпроса ми и пъхна ръка под седалката си.
— Обадих се на Алисия — каза той и извади малка кутийка. — Не е намерила кръста ти. От службата за почистване вече били идвали и почистили стаята, но тя обеща да провери дали не се е заврял някъде между завивките. О, освен това я попитах за Вероника. Не се е връщала.
Доста обезсърчаващи новини, но бях трогната, че се е обадил.
— Благодаря, че си опитал.
Той отвори кутийката и извади медальон с малък дървен кръст, закачен на верижката.
— Купих ти друг в замяна. Зная, че не е истински заместител, но исках да ти дам нещо. И не започвай с извинението, че не можеш да приемеш скъпи подаръци — изпревари той възражението ми. — Струва пет долара и го купих от уличен търговец. Сигурен съм, че верижката е пиринчена.
Не казах нищо и взех медальона. Кръстът беше съвсем лек. Като го разгледах по-отблизо, видях, че върху дървото са изрисувани нежни сребристи цветя.
— Уличният търговец не е направил това. Това е твоя изработка.
— Ами… зная, че харесваш семплите неща, но винаги ми се приисква да добавя някаква украса.
Прокарах пръст по повърхността на кръста.
— Защо си избрал да нарисуваш грамофончета?
— Защото не съм голям почитател на лилиите.
Усмихнах се.
Когато се върнах в стаята си в общежитието, оставих медальона върху скрина. Хвърлих му един последен, гальовен поглед и сетне се опитах да реша как да прекарам деня си. Експедицията до школата на Улф не бе отнела много време, така че разполагах с достатъчно, за да успея за вечерята и да се уверя, че не съм изостанала с домашните. За разнообразие вечерях с Кристин и Джулия, което бе едно приятно откъсване от вечните драми на другите ми приятели. Разбира се, по-голямата част от вечерята бе запълнена с хвалебствените излияния на Джулия за „Дейв“. В заключение, двете с Кристин пожелаха да узнаят кога пак ще го доведа.
С напредването на вечерта започнах да се подготвям за срещата с госпожа Теруилиджър. Не бях сигурна какъв тип магия ще упражняваме сред откритите простори, но предположих, че би трябвало да очаквам всякакви изненади. Взех доста разнообразни неща от комплекта си и дори добавих предвидливо и няколко блокчета гранола13, да се подкрепим след изтощителния магически сеанс. След като всичко бе готово, слязох долу. Вече излизах през вратата на общежитието, когато госпожа Уедърс ме извика:
— Сидни?
Спрях и се извърнах.
— Да, госпожо?
— Къде отиваш? Почти наближава вечерния час.
Смръщих се и се запътих към бюрото й.
— Излизам, за да изпълня поръчение на госпожа Теруилиджър.
Госпожа Уедърс явно се разтревожи.
— Да, зная, че работиш много за нея… но днес не ми е искала разрешение да излезеш след вечерния час. Доби извинително изражение. — Сигурна съм, че няма нищо нередно, но… ами… правилата са си правила.
— Разбира се — съгласих се. — Но тя каза, че ще ви уведоми. Сигурна ли сте, че няма нищо? Бележка? Телефонно обаждане?
Надзирателката на общежитието поклати глава.
— Нищо. Съжалявам.
— Разбирам — промърморих, макар че не бях сигурна, че наистина разбирам. Въпреки постоянната си разсеяност, обикновено госпожа Теруилиджър беше стриктна за подобни неща. Госпожа Уедърс ме увери, че ще ми разреши да изляза, ако получи потвърждение от наставницата ми по телефона, затова се върнах в стаята си и се опитах да й се обадя. Отново попаднах на гласова поща, а изпратеният след това есемес остана без отговор. Дали нещо не й се бе случило? Дали двете магически сили, за които толкова се боях, най-после се бяха сблъскали?
13
Микс от многозърнести овесени, ръжени и ечемичени ядки заедно със сурови ядки (бадеми, орехи, лешници); добавя се мед, зехтин и вода и се пече във фурна. — Бел.прев.