— Нищо не се е случило помежду ни — отвърнах машинално. — Физическото привличане не означава любов. Ти би трябвало най-добре да го знаеш.
— Ох! — Изражението му не се промени, но съзрях болка в очите му. Бях го наранила. Това ли те притеснява? Миналото ми? Че може би аз съм експерт в област, в която ти не си?
— Област, в която съм сигурна, че с радост ще ме просветлиш. Още една бройка в списъка ти със завоевания.
За миг той остана безмълвен, после вдигна пръст.
— Първо, нямам списък. — Още един пръст. — Второ, дори и да имах такъв, щях да намеря някоя, която не е толкова упорита и обезсърчаваща, за да я добавя към него. За третия пръст се наведе към мен. — И накрая, зная, че ти е напълно ясно, че не си завоевание, затова не се дръж все едно наистина го мислиш. Двамата с теб сме преживели толкова много. Ние сме твърде близки, твърде свързани. Аз не бях толкова откачил заради духа, когато ти казах, че ти си моят пламък в мрака. Ние взаимно прогонваме сенките, които са около нас. Миналото ни няма значение. Това, което имаме, е много по-голямо. Аз те обичам, противно на всякаква логика, пресметливост и суеверия. Зная, че и ти ме обичаш. Дори и да избягаш в Мексико и да се скриеш от всичките си проблеми, това няма да се промени. В крайна сметка само ще се почувстваш още по-уплашена и объркана.
— Вече се чувствам така — отроних тихо.
Ейдриън се отдръпна и се облегна назад. Изглеждаше уморен.
— Е, това е най-вярното нещо, което напоследък съм те чувал да изричаш.
Грабнах кошницата и отворих рязко вратата на колата. Без да кажа повече нито дума, изхвръкнах навън и закрачих към общежитието. Не се обърнах назад, за да не види той сълзите, появили се толкова неочаквано в очите ми. Само дето не бях сигурна коя част на нашия разговор ме разстрои най-много.
Докато стигна до стаята си, щях да успея да преглътна сълзите си, но трябваше да се успокоя. Ала дори след като овладях емоциите си, ми беше трудно да се отърся от думите му. „Ти си моят пламък в мрака. Ние взаимно прогонваме сенките, които са около нас.“ Какво означаваше всичко това?
Вкарването тайно на дракон в стаята ми ме разсея за малко от тежките мисли. Влязох вътре, понесла кошницата, като се надявах демоничните дракони да не се считат за контрабандна стока. Никой не ме спря, когато се изкачих по стълбите, а аз вече бях започнала да се чудя къде ще го скрия, ако го призова отново. Кошницата не ми се струваше достатъчно сигурно място, а определено нямаше да го пусна да вилнее на воля из стаята ми. Когато наближих вратата на стаята си, видях Джил да ме чака отвън, а бледозелените й очи бяха разширени от вълнение.
— Искам да го видя — заяви тя. Връзката беше най-стабилна в моменти на силни емоции, а съдейки по лицето на Ейдриън, докато драконът ни преследваше, емоциите му са били доста силни. Зачудих се дали тя е била свидетел също и на спора ни, или това не се бе предало по връзката. Може би Джил вече бе свикнала с напрежението между мен и него.
— Още не мога да го пусна — отвърнах, като я въведох в стаята. — Нуждая се от нещо, в което да го държа. Като например клетка за птици. Може би утре ще си купя.
Джил се намръщи при мисълта, но сетне лицето й се разведри.
— Хрумна ми нещо. — Погледна към настолния ми часовник. — Надявам се да не е прекалено късно.
И без повече обяснения тя си тръгна, като обеща скоро да се върне. Аз все още се чувствах малко разнебитена от днешната магия, но нямах време да анализирам ситуацията след цялото това вълнение. И така, седнах зад бюрото с книгата за магии и изядох останалата част от вече омекналото парче пай, като преди това изрязах внимателно онази част, от която бе гризал драконът. Не знаех дали калистаните бъкат от заразни бацили или вируси, но нямах намерение да рискувам.
Джил се върна след около час. Носеше правоъгълен стъклен аквариум, като тези, в които се държат рибки или хамстери.
— Откъде го изнамери? — попитах я, като отместих лампата на бюрото.
— От учителката ми по биология. Нашето морско свинче умря преди две седмици, а на нея й беше прекалено мъчно, за да го замени с ново.
— Тя не те ли попита защо ти трябва? — Огледах аквариума и видях, че е съвсем чист, явно някой го бе почистил старателно след ненавременната смърт на животинчето. — Не ни е разрешено да имаме домашни любимци.
— Казах й, че строя диорама14. Тя не ме разпитва повече. — Джил нетърпеливо донесе аквариума до бюрото. — Ще й го върнем, когато се сдобием с наш.
14
Умален макет на реално съществуваща местност, исторически момент или сцена. — Бел.прев.