Поставих кварца вътре и затворих капака, като се уверих, че е добре нагласен. След още настойчиви молби от Джил, изрекох заклинанието за призоваване. Появи се малко пушек и кварцът се превърна отново в дракон. Слава богу, създанието не започна да пищи, затова предположих, че още не е гладно. Вместо това се щураше из аквариума, изучавайки новия си дом. По едно време се опита да се покатери по едната стена, но малките му нокти не можеха да се забият в стъклото.
— Какво облекчение — промърморих.
Джил го гледаше с примесено чувство на почуда и възхищение.
— Мисля, че ще му е скучно вътре. Трябва да му вземеш някакви играчки.
— Играчки за демон? Не е ли достатъчно, че му дадох пай?
— Той иска теб — настоя тя.
И наистина, когато извърнах отново поглед към аквариума, видях, че калистанът се взираше с обожание в мен. Дори радостно махаше с опашка.
— Не — заявих непреклонно. — Това не е някой филм на Дисни15, където си имам очарователно другарче. Няма да излизаш навън.
Отрязах парче от пая с боровинки и го сложих в аквариума, в случай че иска да си похапне през нощта. Не исках да рискувам да ме събуди посред нощ с онова отвратително пищене. След кратък размисъл прибавих и малка, мека анти–стрес топка и шал.
— Ето. Има си храна, играчка и легло. Доволна ли си? — попитах Джил.
Калистанът определено беше. Той удря топката няколко минути, а след това се сгуши в гнездото, което му бях направила с шала. Изглеждаше доволен, като се изключи факта, че не отделяше поглед от мен.
— Ау! — възкликна Джил. — Виж колко е сладък. Как ще го кръстиш?
Сякаш това беше единствената ми грижа. Нека „баща“ му го кръсти. Аз още не бях измислила име дори за мустанга.
След като му се възхищава още няколко минути, Джил най-после се оттегли за през нощта. Аз също се приготвих за лягане, като държах дракона под око. Но той не направи нищо заплашително и аз дори успях да заспя, макар че сънят ми беше доста неспокоен. Подсъзнателно не спирах да се притеснявам, че той ще намери начин да се измъкне от стъклените си покои и ще се настани в леглото при мен. И разбира се, не можех да се отърся от обичайните си страхове, че Вероника ще се яви в съня ми. Но все пак успях за кратко да потъна в дълбок сън, по време на който Ейдриън ме пренесе в свят, създаден от магията на духа. Честно, след последната ни разправия, не очаквах да го видя тази нощ — мисъл, която ме бе натъжила. Балната зала се появи около нас, ала образът трептеше и ту чезнеше, ту пак се появяваше.
— Не мислех, че ще дойдеш — казах му.
Тази вечер не беше в официалните дрехи, с които бе облечен на сватбата. Носеше дрехите, с които беше през деня — джинси и тениската с логото „АЯЕ“, макар че изглеждаха малко смачкани. Осъзнах, че беше облечен, както в реалността.
— Мислиш, че ще те оставя на Вероника?
— Не — признах си. — Какво не е наред със стаята?
Той изглеждаше малко засрамен.
— Тази вечер контролът ми не е толкова силен.
Не разбрах… отначало.
— Пиян си.
— Пил съм — поправи ме той, облегнат на една от масите. — Ако бях пиян, изобщо нямаше да съм тук. И всъщност резултатът не е чак толкова зле за четири „Бели руснака“16.
— Бели какво?
Почти щях да седна, ала се боях, че столът ще изчезне под мен.
— Това е питие — осветли ме той. — Ще си помислиш, че не бих си падал по нещо с подобно име — нали се сещаш, като се имат предвид личните ми преживявания с руснаците. Но те са удивително прекрасни. Питиетата, не истинските руснаци. Съдържат „Калуа“. Може да е питието, което си чакала през целия си живот.
— „Калуа“ няма вкус на кафе — заявих аз. — Така че не започвай пак с това.
Бях безумно любопитна защо е пил. Понякога той го правеше, за да притъпи духа, но явно все пак тази нощ бе успял да задейства магията му. И разбира се, през половината време, не се нуждаеше от причина, за да пие. Дълбоко в себе си се питах дали нашата караница не го бе тласнала към алкохола. Не знаех дали да се чувствам виновна, или ядосана.
— Освен това трябваше да дойда тази вечер, за да се извиня — рече Ейдриън.
Седна, очевидно не изпитваше подобни страхове за столовете като мен.
За един необяснимо ужасяващ миг си помислих, че се кани да се отрече от думите си, че съм неговият „пламък в нощта“. Вместо това той ми каза:
15
Асоциацията е с анимацията на Уолт Дисни „Мулан“ (1998), където главната героиня е придружавана в приключенията си от същия вид дракон — неин пазител и другарче. — Бел.ред.