— Зоуи — гласът ми беше приглушен, не че имаше защо да се тревожа, че мъжете ще ни чуят. Баща ми подлагаше Иън на щателен разпит. — Толкова отдавна искам да говоря с теб.
Тя кимна.
— Зная. Мама ми казва всеки път, когато се обаждаш.
Но не последва извинение, задето бе отбягвала обажданията ми.
— Съжалявам за случилото се. Никога не съм искала да те нараня или да се възползвам от ситуацията за твоя сметка. Смятах, че ти правя услуга, като те спасявам да не се замесиш.
Тя стисна устни, а в очите й се мярна сурово изражение.
— Аз нямам нищо против да се замеся. Знаеш, че искам да се замеся. И щеше да бъде върховно! Да ми възложат оперативна задача още на петнайсет! Можех да имам блестяща кариера. Татко щеше да е толкова горд.
Подбрах много внимателно следващите си думи, за да не я обидя.
— Да, но още една година, изкарана с татко, наистина ще бъде, хм… благоприятна. Той притежава толкова много опит, а ти ще искаш да научиш възможно най-много, повярвай ми. Дори да се наложи да почакаш за следващото си назначение, докато навършиш шестнайсет, пак ще си ни изпреварила.
Призляваше ми от всяка една от думите, които изричах, ала Зоуи попиваше всичко. Не се притеснявах от желанието й да бъде част от каузата — съсипваше ме фактът, че го прави, за да впечатли баща ни.
— Предполагам. Аз съм научила много. Искам най-накрая да добия малко практически опит — дори и само като помощник и участник в друга мисия. С татко всичко е само теория. Никога не съм виждала дори морой.
— Сигурна съм, че той може да го уреди. — Не ми се нравеше да я окуражавам така, но поне ми говореше.
Светлините угаснаха, слагайки край на разговора ни. Музиката на органа се разля в залата и ни обгърна ухание на тамян. Тамянът и смолата бяха съставки на магията и умът ми мигом започна да прави асоциации с написаното в книгите с магии, които толкова старателно бях преписвала. „Тамянът се използва за лечение на изгаряния. Също така може да се употребява, когато се прави магия за гадаене или пречистване.“
Тутакси спрях потока на мисълта си. Дори и никой да не подозираше, че мисля за магия по средата на църковна служба, заобиколена от алхимици, това беше светотатство. Размърдах се притеснено, чудейки се какво ли щяха да си помислят всички тези хора, ако знаеха истината за мен: че правя магии и съм била целувана от вампир.
Свещениците на алхимиците се наричаха хиерофанта18. Те благославяха и даваха морални съвети, когато някой се нуждаеше. В ежедневието носеха костюми, но за този случай главният хиерофант бе облякъл роба, която ми навяваше неприятни асоциации с одеждите, които Воините бяха надянали. Това беше още едно напомняне за общата ни история — и може би общото ни бъдеще.
Маркъс беше прав. Това беше загадка, която трябваше да разреша, независимо от колебанията ми относно развалянето на татуировката.
Присъствала съм на подобни служби през целия си живот и знаех наизуст латинските молитви. Пригласях с останалите от паството и слушах жадно, докато хиерофантът изброява наново целите ни, а гласът му отекваше през мощните усилватели на акустичната система. Религията на алхимиците имаше доста повърхностни връзки с християнството и в словото на хиерофанта не се споменаваше много Бог, Исус или дори Коледа. По-голяма част от проповедта му бе посветена на нашата мисия да закриляме човечеството от изкушението да последват стригоите, които предлагаха нечестиво безсмъртие. Поне това предупреждение не беше преувеличено.
Чувала съм много истории и лично съм виждала какво се случва, когато хората решат да служат на стригоите. Някои стригои обещаваха да превърнат слугите си в себеподобни като награда. Хората, които помагаха на стригоите да разпространяват злото, се превръщаха в чудовища и преди да са станали стригои. Да се държат скрити тези зли вампирски създания на мрака беше за доброто на слабите човешки същества, които не можеха да се защитават. Обърнах особено внимание на онази част на словото на хиерофанта, когато спомена най-безцеремонно мороите като средство да се победят стригоите. Думите му не вдъхновяваха топли и приятелски чувства към тях, но поне не призоваваше към унищожаване на мороите и дампирите.
18
Или йерофанти при древните гърци — старши, пожизнен жрец по време на слевзийските мистерии; ритуали в чест на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина град в Атика, близо до Атина. — Бел.прев.