Той внезапно се сепна и се вторачи в мен, забелязвайки одеянието ми за пръв път тази вечер, след като якето ми бе разкопчано.
— Ти носиш тениската си с моето лого „АЯЕ“?
— Да, никога не се впускам в магически битки без…
Немощно мяукане привлече вниманието ми. Взрях се в посока на звука и видях две зелени очи да ме фиксират изпод храста на отсрещната улица. Успях да се изправя и открих, че краката ми, макар и все още слаби, можеха отново да ме държат. Направих няколко несигурни крачки към храста, а Ейдриън тутакси се озова до мен.
Какво правиш? Имаш нужда от помощ.
Посочих натам.
— Трябва да проследим онази котка.
— Сидни…
— Помогни ми — замолих се.
Той не можа да устои. Придържайки ме с ръка, ми помогна да пресека улицата. Котката хукна между двата храста, после отново ни погледна.
— Иска да я последваме — заявих.
И го направихме, прекосявайки улици и задни дворове на къщи, а когато се озовахме на около четири пресечки от дома на госпожа Теруилиджър, котката се стрелна в парка. Цялата енергия, която имах, когато тръгнахме след животинката, се бе изпарила. Дишах накъсано и отново ми се виеше свят. Едва се сдържах да не помоля Ейдриън пак да ме вземе на ръце. Нещо в средата на парка привлече вниманието ми и ми осигури последния прилив на адреналин, за да се затичам напред.
И там, върху тревата, лежеше госпожа Теруилиджър.
Слава богу, беше в съзнание, но изглеждаше изтощена, също като мен. Следите от сълзи и мръсните петна по лицето й подсказваха, че е преживяла жестоко изпитание. Беше успяла да избяга от Алисия, но не без съпротива. Затова не я бяхме открили в къщата. Като ме видя, тя примигна от изненада.
— Ти си добре — пророни наставницата ми. — И ме намери.
— Котките ни доведоха — посочих аз.
Всичките тринайсет котки се бяха разположили в кръг около господарката си, за да се уверят, че е добре.
Тя ги погледна и измъчено се усмихна.
— Видя ли? Казах ти, че котките са полезни.
— И калистанът не се представи зле — осведомих я и погледнах към чантата си. Онези писъци, дето са като „трън в задника“ спасиха лицето ми да не бъде залято с киселина.
Ейдриън притисна длан към сърцето си в израз на престорено възмущение.
— Сейдж, да не би вече да употребяваш мръсни думи? Госпожа Теруилиджър вдигна глава и за пръв път го забеляза.
— И ти ли си тук? Съжалявам, че те забърках в тази каша. Зная, че едва ли си искал подобни неприятности да ти се стоварят на главата.
— Няма значение — усмихна се Ейдриън и отпусна ръка на рамото ми. — Някои неща си заслужават неприятностите.
Глава 24
Чувствах се много зле, задето бях изгорила до основи къщата на учителката си. Госпожа Теруилиджър, по очевидни причини, изглежда смяташе, че това е най-малкият й проблем. Не беше сигурна дали осигуровката ще покрие щетите, но от застрахователната компания бяха доста чевръсти и изпратиха свой служител, за да разследва случая. Все още чакахме присъдата им за размера на крайната сума за покриване на щетите, ала в доклада им не бе отразено намирането на каквито и да било следи от човешки останки. Част от мен вярваше, че не бях убила никого. А друга част се боеше, че пак ще се срещнем с Алисия. Какво глупаво сравнение бе направил Ейдриън? „Професор Мориарти срещу твоя Шерлок Холмс.“ Предполагам, че всеки, чието лице е било обсипано с тънки остриета и е бил зарязан в горяща сграда, ще се изпълни със злоба и желание за мъст.
След кратко разследване накрая се установи, че Вероника се намира в болница в Лос Анджелис, записана под името Джейн Доу20.
Посещенията при изпадналата й в кома сестра бяха най-важната грижа на госпожа Теруилиджър и тя се надяваше, че навярно ще открие начин да развали магията.
Независимо колко бе заета сега, преподавателката ми все пак успяваше да намери време, за да ме убеждава да се присъединя към сборището й, и аз се съгласих поради няколко различни причини. Едната беше, че бе невъзможно да се преструвам, че повече не желая да се занимавам с магии.
Другата беше, че не възнамерявах още дълго да оставам в Палм Спрингс.
Все още бях решена да замина с Маркъс за Мексико, а седмицата отлетя неусетно. Взех без усилие изпитите за края на зимния срок и преди да се усетя петъкът беше дошъл — денят, преди пътуването ни до Мексико. Поех риска да се сбогувам с приятелите си. Най-безопасно беше да изчезна без следа, но аз имах доверие на всички — дори на Анджелина — да запазят тайната ми и да се преструват, че не знаят нищо, когато алхимиците открият бягството ми. Казах и на Трей. Без значение какво се бе случило помежду ни, той все още беше мой приятел и щеше да ми липсва.