Наистина съжалявах, че няма да мога да споделя това с Ейдриън.
— Не, благодаря, сър. През последните седмици поех повече от достатъчно захар. — Имах чувството, че май трябва да си извадя клиентска карта за „Пайове и разни други“.
— Аз пък мисля, че сега изглеждаш по-добре. Вече не си само кожа и кости. — Кимна одобрително, което ми се стори наистина странно и донякъде зловещо. — И къде отивате, хлапета?
— Мекс… О, Ейдриън няма да идва с мен. Аз заминавам с друг.
— Наистина ли? — Той плъзна стъкления буркан по плота. — Изненадан съм. Винаги съм си мислел, че когато си тръгвате оттук, се прибирате у дома, за да „потренирате“ насаме.
Усетих как страните ми пламват.
— Не! Няма такова нещо… Имам предвид, че ние сме само приятели, сър.
— И аз веднъж имах такъв приятел. Сали Сребърния зъб.
Лицето му доби отнесеното изражение, което се появяваше винаги, когато се канеше да разкаже някой виц.
— Съжалявам, наистина ли казахте…
— Никога не съм срещал жена като Сали — прекъсна ме той. — Двамата прекосихме заедно Швейцария и винаги сме пазили взаимно гърбовете си. Накрая се измъкнахме живи — на косъм — и тя пожела да се върне в Щатите и да се кротне. Ала не и аз. Разбираш ли, аз имах мечти. Тогава бях млад, а опасностите и славата ме привличаха. Изоставих я и отидох да живея с един оркнейски24 шаман. Отне ми две години и сума ти вижън куестове25, за да осъзная грешката си, но когато се върнах, не я намерих. Когато нощем затворя око, все още виждам как онзи зъб блести като звезда. Това видение ме преследва, момиче. Преследва ме.
Намръщих се.
— Не мисля, че оркнейците практикуват вижън куест, сър.
Улф се наведе напред и размаха пръст пред мен. Окото му беше широко отворено.
— Поучи се от грешките ми, момиче. Не отивай при оркнейците. Не е нужно да имаш мистични видения, за да видиш това, което е под носа ти, чуваш ли ме?
Преглътнах.
— Да, сър.
След това се разбързах да си вървя. Реших, че май идеята да съм в друга страна, по-далеч от Малахи Улф, все пак може би нямаше да се окаже чак толкова лоша.
На следващата сутрин се приготвих да се сбогувам с Джил, но тя ме изпревари и цъфна на прага ми. За пръв път разговаряхме истински от сутринта след последния сън с Ейдриън.
Тя влезе в стаята и се намръщи, когато видя куфара.
— Наистина ли заминаваш?
— Да. И съм сигурна, че знаеш причината.
Тя скръсти ръце и ме погледна право в очите, без следа от смущението от последния път. Трудно ми беше да издържа погледа й.
— Сидни, не напускай Ейдриън заради мен.
— Много по-сложно е от това — отвърнах машинално.
Всъщност не е — заяви тя. — От всичко, което съм видяла и чула, ти просто се страхуваш. Винаги си контролирала и най-малката подробност в живота си. Когато не можеш — както с алхимиците — намираш начин да си възвърнеш самоконтрола.
— Няма нищо лошо в самоконтрола — троснах се аз.
— Само дето невинаги можем да го имаме и понякога това е за добро. Дори е страхотно — додаде новоизлюпената ми наставница. — Така е и с Ейдриън. Без значение колко силно се опитваш, няма да можеш да контролираш чувствата си към него. Не можеш да спреш да го обичаш и затова бягаш. Аз съм просто едно извинение.
Коя бе тя, че да ми изнася подобна лекция?
— Смяташ, че лъжа за това колко неудобно и мъчително е за теб да виждаш всичко, случващо се помежду ни? Всеки интимен жест е на показ. Не мога да го направя. Не мога да живея така.
— Ейдриън се научи.
— Е, той няма друг избор.
— Именно. — Част от нападателността й се стопи. — Сидни, той ме върна от смъртта. Това е най-великото нещо, което някой може или е направил за мен. Не мога да му се отплатя, но мога да се постарая да не му преча да води живота, който иска. Не очаквам той да ме щади или пази заради връзката и аз няма да съдя него — или теб. Сидни, някой ден двамата ще се научим да блокираме взаимно мислите и изживяванията си.
— Някой ден — повторих.
— Да. А дотогава можем да се опитаме да се справим, доколкото можем. Всичко, което ще постигнеш със заминаването си, е да направиш трима души нещастни.
— Трима? — намръщих се. — Аз ти помагам.
— Наистина ли мислиш, че ще съм щастлива, ако той е нещастен? Мислиш ли, че ми харесва мрака, който се прокрадва към него? — Когато не казах нищо, тя продължи: — Виж, моята физическа реакция към теб не е като неговата, но когато Ейдриън е с теб, той е толкова преизпълнен с радост… тя се излъчва към мен и това е едно от най-божествените изживявания, които някога съм имала. Аз никога не съм била влюбена като вас двамата.
25
Вижън куест — традиционен ритуал за търсене на видения, практикуван от някои северноамерикански индиански племена. Целта на търсещия е да получи вътрешно откровение чрез видение, което да определи смисъла и насоката на живота му. — Бел.прев.