Бях събудена на зазоряване от силно чукане по вратата. Хвърлих поглед към часовника и се намръщих, когато видях, че е с час по-рано, отколкото обикновено ставах. Останах да лежа в леглото с надеждата, че който и да е нежеланият посетител, ще се откаже и ще си тръгне. Ако наистина ставаше дума за нещо спешно, все някой щеше да ми се обади по мобилния. Но дисплеят на телефона не показваше никакви пропуснати обаждания.
За съжаление, чукането не престана. С чувство на нарастваща тревога, най-сетне се измъкнах от леглото, почти страхуваща се от това, което ще намеря от другата страна на вратата. Беше Анджелина.
— Най-после — промърмори тя и се самопокани в стаята ми. — Мислех, че никога няма да отвориш.
— Извинявай — отвърнах и затворих вратата зад гърба й. — Бях заета да спя.
Тя се насочи право към леглото и се отпусна отгоре му с вид на негов законен собственик. Нямах представа за графика й, но винаги съм смятала, че не е от ранобудните. Очевидно не и днес. Беше облечена в училищната униформа, а блестящата й червена коса бе прибрана назад в нещо, което за нея беше съвсем прилична конска опашка.
— Имам проблем — обяви тя.
Усещането ми за надвиснала опасност се засили. Включих кафеварката, която винаги бе заредена с прясно смляно кафе и вода. Нещо ми подсказваше, че щях да имам нужда от чаша кафе, за да посрещна задаващата се буря.
— Какво става? — попитах и се настаних на стола зад бюрото. Дори не си дадох труд да гадая. Когато ставаше дума за Анджелина, проблемите й можеха да варират от хвърлянето на цяло бюро в изблик на гняв до неволно разливане на солна киселина върху някой съученик. Напоследък се бяха случили и двете.
— Ще ме скъсат по математика — информира ме гостенката.
Това бе нежелана, но не и неочаквана новина. Въпреки че обитателите на горската комуна на Анджелина обучаваха децата си, едва ли образованието там можеше да си съперничи с учебната програма на елитното частно училище „Амбъруд“. Тя с мъка се справяше с повечето предмети, но досега някак си бе успяла да издрапа.
— Вече и без това съм загазила с испанския — додаде тя. — Но онази пинята6, която направих, ми спечели допълнително точки, така че засега няма опасност да ме скъсат.
Вече бях чула за пинятата. Проектът й бе възложен за Деня на културата7 и тя толкова се бе престарала с лепенето на папиемашето, че никой от съучениците й не бе успял да го отвори по нормалния начин. Накрая Анджелина започнала да удря пинятата в стената, а учителката й едва я спряла, когато извадила запалка.
— Но ако се издъня и по математика, може да ме изключат.
Това ме изтръгна от размишленията ми за пинятата, която за малко да се превърне във факла, и ме върна в настоящето.
— Пфу — изсумтях аз, не намирайки по-добър начин да изразя мислите си. Проблемът с училище, което имаше високи изисквания, беше… ами, високите му изисквания. Провалът по един предмет можеше да се приеме, но не и по два. А ако изритаха Анджелина, щяхме да застрашим безопасността на Джил. Да не споменаваме факта, че навярно аз щях да бъда обвинена за провала.
— Госпожа Хейуърд ми каза, че трябва да вземам допълнителни уроци при някой частен учител. Каза, че или трябва да си повиша успеха, или поне да покажа, че се опитвам.
Това прозвуча доста обещаващо. Предполагам, че не всичко бе загубено. Дори частният учител да не можеше да помогне, навярно училищната управа щеше да прояви снизходителност заради положеното старание от нейна страна.
— Добре — кимнах аз. — Ще ти намерим учител.
Тя се намръщи.
— А защо ти не можеш да ме обучаваш? Толкова си умна. И си добра по математика.
Защо не можех наистина? Е, първо трябваше да спра една зла вещица да изсмуче младостта и жизнените сили на невинни момичета. След това трябваше да разкрия тайните и лъжите, които организацията, която беше неотлъчна част от мен, откакто съм се родила, ми пробутваше.
Вместо това заявих:
— Защото аз съм заета.
6
Традиционен мексикански контейнер, изработен от папиемаше, картон или глина; обикновено се пълни с бонбони, играчки или други лакомства. Прави се по време на Коледа, Великден или различни тържества и рождени дни. Окачва се на въже и виси от дърво или таван. — Бел.прев.