Госпожа Теруилиджър повдигна вежди.
— Защо го отлагаш чак дотогава? Никога досега не съм забелязвала у теб склонност да бавиш домашните си.
Леко се стъписах.
— Ами… обикновено не го правя, госпожо. Но тази задача ще отнеме известно допълнително време — за път — а аз не съм особено свободна по време на учебната седмица.
— Аха — промърмори тя, когато разбра какво й говоря. — Ами тогава би могла да използваш часа си по извънкласни занятия. Така ще имаш допълнително време. А аз ще кажа на госпожа Уедърс, че може да се наложи някой път да закъснееш за вечерния час. Сигурна съм, че ще прояви разбиране. Този проект е от изключителна важност.
На това нямаше какво да възразя.
— Тогава ще започна още днес.
Връщах се обратно към чина си, когато се разнесе един глас:
— Господи, Мелбърн! Точно когато вече си мислех, че свободно избираемият ти предмет при нея няма как да стане по-лесен… сега дори не се налага изобщо да се появяваш в час, така ли?
Спрях се и се усмихнах на Трей. Той беше асистент на госпожа Теруилиджър по време на този курс, което означаваше, че се занимаваше с много бумащина и фотокопиране.
— Това е много важна задача — осведомих го.
— Предполагам. И каква по-точно?
— Теб би те отегчила. Погледнах го и се сепнах. Дори нямаше нужда да се напъвам, за да сменям предмета на разговора. — Какво става с теб?
Очите му бяха кървясали, а разрошената му сплъстена коса показваше, че тази сутрин не си е вземал душ. Освен това кожата му бе добила нездрав, жълтеникав оттенък. Усмихна ми се вяло и снижи глас.
— Снощи братът на Крейг Лоу ни почерпи с малко нелегална бира. Била от някаква малка пивоварна. Предполагам, че всичко е наред.
Изпъшках.
— Трей, мислех те за по-разумен.
Той се опита да ми хвърли възмутен поглед, доколкото това изобщо бе възможно при този махмурлук.
— Хей, някои от нас обичат от време на време да се забавляват. Някой път не е зле и ти да опиташ. Вече се опитах да ти помогна с Брейдан, но ти оплеска нещата.
— Нищо не съм оплескала! — Брейдан продаваше кафе и беше колега на Трей. Освен това можеше достойно да си съперничи с мен, когато ставаше дума за любовта към науката и големия запас от обширни, разхвърляни познания по различни теми. Кратката ни връзка с Брейдан бе изпълнена с много научни факти и твърде малко страст. Той скъса с мен.
— Никой не би го повярвал. Знаеш ли, че по време на почивките не прави нищо друго, освен да излива върху хартията любовните си терзания във вид на поезия?
Стъписах се.
— Той… пише стихове? — Причината Брейдан да скъса с мен бяха безбройните ми задължения с вампирското ми семейство, които постоянно се намесваха помежду ни, принуждавайки ме да го пренебрегвам и да отменям голяма част от срещите ни. — Чувствам се виновна, задето го е приел толкова тежко. Изненадана съм, че има… не зная как да го кажа… такъв изблик на страст.
Трей изсумтя.
— Не съм сигурен дали може да се нарече страстен изблик. Той повече е загрижен за формата и постоянно е забил нос в някакви дебели книги, пълни с подробни описания на ямбичния пентаметър8 и анализи на сонети.
— Е, това вече е в негов стил. — Звънецът всеки миг щеше да бие и аз понечих да се върна на чина си, когато забелязах нещо върху чина на Трей. — Още ли не си свършил с това?
Имах предвид обемистото домашно по химия, включващо сложни задачи за реакции на киселини и основи. Трябваше да е готово за следващия час по химия и нямаше голяма вероятност Трей да го свърши навреме, след като върху листа се мъдреше единствено името му.
— Да… щях да го довърша снощи, но…
— Ясно. Бирата. Забавлявал си се. — Дори не се постарах да скрия неодобрението си. — Това домашно е от основните неща, които ще формират оценката по предмета.
— Зная, зная. — Той сведе поглед с въздишка към листа. — Ще се постарая да напиша по-голямата част. По-добре да получа някаква средна оценка, отколкото да ме скъсат.
Огледах го изучаващо за миг и накрая взех решение, което противоречеше на основните ми морални принципи. Пъхнах ръка в сака си и му подадох моето завършено домашно.
— Ето, вземи.
Той пое листовете със сбърчено чело.
— Да взема какво?
— Това е домашното. Използвай моите отговори.
— Аз… — Ченето му увисна. — Осъзнаваш ли какво правиш?
8
Често използвана метрична линия в традиционния стих, като при различните езици ритъмът се измерва с различни групи от срички. — Бел.прев.