Е, може би в крайна сметка не бях чак толкова скучна.
Пристъпихме в малко уютно преддверие с богато украсено бюро и кът за посетители с плетени масички и столове от ракита. По рафтовете се мъдреха плюшени зайци, облечени в бални рокли, а по стените висяха стари маслени портрети на кралица Виктория. Собствениците очевидно бяха взели твърде буквално пресъздаването на викторианската тема, макар че не бях сигурна каква точно е ролята на зайците.
Зад бюрото на рецепцията седеше момиче на моята възраст. Вдигна изненадано глава от списанието, което четеше. Имаше къса платинена коса и очила с големи рамки. Около врата й висяха тонове огърлици и медальони — крещящо изобилие, истинска обида за моя семпъл вкус. Яркорозови пластмасови мъниста, искрящо зелена звезда, златен медальон с диамант, идентификационна табелка… целият този микс беше твърде стряскащ. А в завършек представителката на модерната бунтарска субкултура дъвчеше доста шумно дъвка.
— Здрасти — рече момичето. — Мога ли да ви помогна? Бяхме планирали цялата постановка, но Ейдриън тутакси заряза сценария. Преметна ръка през рамото ми.
— Да, търсим готино местенце за романтична забежка през уикенда и един приятел се закле, че това тук е върхът на романтиката. — Притегли ме по-близо. — Наближава годишнината ни. Гаджета сме от една година, но, човече, изобщо не мога да повярвам, че е минало толкова време.
— Определено е така — смотолевих, като ченето ми за малко да удари пода. Изобразих нещо, което се надявах да мине за щастлива усмивка.
Момичето ни изгледа подред, а изражението й видимо омекна.
— Това е толкова сладурско. Поздравления!
— Може ли да разгледаме наоколо? — попита Ейдриън. — Искам да кажа, има ли свободни стаи?
— Разбира се — кимна тя и се изправи. Изплю дъвката си в кошчето за отпадъци и пристъпи към нас. — Аз съм Алисия. Леля ми и чичо ми са собствениците.
— Тейлър — представих се и раздрусах ръката й.
— Джет — рече Ейдриън. Едва не простенах. Поради необясними причини „Джет Стийл“ беше псевдонимът, под който Ейдриън много обичаше да се подвизава. Според днешната ни репетиция той трябваше да се казва Брайън.
Алисия плъзна поглед помежду ни и върху лицето й се появи малка бръчка, която скоро се изглади. Трябваше да се досетя, че внушението на Ейдриън малко смущаваше възприятията й за нас.
— Последвайте ме. Разполагаме с няколко свободни стаи, които може да разгледате. — След като ни хвърли един последен озадачен поглед, тя се обърна и се запъти към стълбата.
— Не е ли страхотно, скъпа? — попита на висок глас Ейдриън, докато се качвахме по скърцащите стъпала. — Зная колко много харесваш зайци. Нямаше ли един като малка? Как му беше името? Хопър?
— Да — промърморих, като едва устоях на желанието да го цапардосам по ръката. Хопър? Как ли пък не! — Най-преданият заек.
— О, супер! — откликна Алисия. — Тогава първо ще ви заведа в апартамента „Бъни“.
В апартамента „Бъни“ се кипреха още плюшени зайци, които даваха значителния си принос за декора му. Краищата на покривката върху огромното легло също бяха обшити с редуващи се сърца и зайци. Върху полицата на камината с дърва се виждаха няколко книги, включително „Зайчето Питър“9 и „Зайко, бягай“10. До този момент не бях осъзнала до какви абсурди можеше да стигне една тематика.
— Леле! — подсвирна Ейдриън. Седна на леглото и подскочи няколко пъти, като кимна одобрително. — Това е невероятно. Какво мислиш, лютиче?
— Нямам думи — отвърнах съвсем честно.
Той потупа мястото до себе си.
— Искаш ли да го пробваш?
Метнах му красноречив поглед и изпитах облекчение, когато Ейдриън стана. Комбинацията на мороя с легло събуждаше твърде много противоречиви чувства у мен.
След това Алисия ни показа апартамента „Утринно великолепие“, „Кадифения апартамент“ и апартамента „Лондон“, всеки един от които съперничеше на предишните по просташки стил и висша проява на лош вкус. При все това, независимо от абсурдността на измамата на Ейдриън, обиколката из хотела ми даде възможността да отбележа останалите врати с табелки в коридора. Последвахме Алисия на долния етаж.
— Няма ли да имаме възможност да разгледаме „Сапфирения апартамент“ или апартамента „Принц Албърт“? — поинтересувах се аз.
Алисия поклати глава.
9
Детска книжка с илюстрации на английската писателка Биатрикс Потър (1866–1943), написана през 1893 г. — Бел.прев.
10
Роман на американския писател Джон Ъпдайк (1932–2009), написан през 1960 г. — Бел.прев.