— Това е нашето лого — каза Ейдриън. Двамата с него веднъж разследвахме едно студио за татуировки и за да разсее собственика, той влезе вътре и се престори, че иска да му направят татуировка, която удивително приличаше на сегашната рисунка. Тогава бях предположила, че се преструва. — Не е ли жестоко?
„Жестоко“ не беше точно думата, която бих използвала, но независимо от нелепото изображение, всъщност вършеше забележително добра работа. Аз се настаних по-удобно, свих колене пред гърдите си и се облегнах на стената. Много скоро той спря да бъбри и се потопи изцяло в творчеството си, като най-добросъвестно рисуваше костите на скелета, както и тези на скелета на папагала, кацнал на рамото на мотоциклетиста. Изучавах внимателно лицето му, докато работеше, запленена от радостта в очите му. Изкуството беше едно от малкото неща, които му даваха някаква стабилност и пропъждаха онзи мрак, заплашващ да го погълне. Сякаш очертанията на лицето му се къпеха в някаква вътрешна светлина, която още повече подчертаваше невероятната му красота. Това бе един от онези редки и прекрасни изблици на страстната и чувствена натура, скрита зад шеговитата му язвителност. Прозираше през изкуството му. Бе излязла наяве, когато ме целуна.
Ейдриън внезапно вдигна глава. Погледите ни се сключиха и аз имах чувството, че може да чете мислите ми. Колко често бе мислил за онази целувка? И ако наистина бе лудо влюбен в мен, дали си бе представял нещо повече от целувка? Дали си бе фантазирал за мен? Какви мисли му бяха минавали? За устните му върху шията ми? За ръката му върху бедрото ми? И дали то беше разголено?
Страхувах се, че очите ми ще ме издадат и побързах да отвърна поглед. Отчаяно се опитах да измисля някой духовит и присмехулен коментар.
— И не забравяй звездите шурикени11.
— Добре. — Усетих, че погледът му се задържа върху мен няколко секунди по-дълго. Имаше нещо осезаемо, топлина, която ме обгърна. Не се обърнах, докато не се уверих, че тениската отново е погълнала вниманието му. Той добави звездите, сетне се отдръпна назад с триумфално изражение.
— Готино, нали?
— Не е зле — кимнах.
Всъщност беше донякъде изумително.
— Искаш ли и ти една?
Усмивката му отново разбуди онези топли чувства. Не устоях и също му се усмихнах.
— Нямаме време — успях да смотолевя. — Трябва да се върнем, за да проверим дали Лин не се е върнала.
— Ще ти изрисувам една набързо.
— Не и пирата — предупредих го. Той изнамери една малка пурпурна тениска и започна да рисува със сребриста боя. — Пурпурна?
— Това е твоят цвят — настоя той.
Думите му извикаха тръпки на възбуда по тялото ми. Ейдриън можеше да вижда аурите — светлината, която обгражда всички хора и е свързана с личността им. Беше ми казал, че моята е жълта, цветът на повечето интелектуалци. Ала също така бе добавил, че имам пурпурни отблясъци, което било знак за страстна и възвишена натура. Все качества, които не смятах, че притежавам… но понякога ми се щеше да имам.
Наблюдавах със затаен дъх как нарисува голямо сребърно сърце с пламъци, обхванали единия му край. Целият дизайн беше в келтски стил и много красив.
— Откъде ти хрумна това? — попитах благоговейно.
Бях виждала доста от творбите му, но никога нищо подобно.
Очите му бяха приковани в нарисуваното сърце, изцяло увлечен в творбата си.
— Просто една идея, която блуждае в главата ми. Напомня ми за теб. Едновременно страстна и нежна. Пламък в мрака, светлина на пътя ми. — Гласът му… думите му… разпознах един от унесите, породени от духа. Това би трябвало да ме изнерви, но имаше нещо толкова чувствено в начина, по който говореше, нещо, което накара дъхът ми да секне. Пламък в мрака.
Той замени потопената в сребриста боя четка с черна. Преди да успея да го спра, изписа над сърцето „АЯЕ“, а отдолу добави с по-малки букви „Почетен член“.
— Какво правиш? — извиках. Магията бе развалена. — Съсипа я!
Ейдриън ме стрелна с дяволит поглед.
— Помислих, че ще се почувстваш поласкана, задето си приета за почетен член.
— Как мога да стана член? — поинтересува се едно от момичетата.
Въпреки гнева ми, взех тениската, когато ми я подаде. Вдигнах я предпазливо, като внимавах да не зацапам боята. Дори и с абсурдния надпис, пламтящото сърце беше изумително. То сияеше и аз не бях в състояние да спра да му се възхищавам. Как може един такъв непукист и подигравчия да създаде нещо толкова красиво? Когато най-сетне вдигнах отново поглед, открих, че Ейдриън ме наблюдава. Омаята, обзела ме преди малко, отново ме завладя и не можех да помръдна.
11
Японски оръжия, предназначени за хвърляне; обикновено представляват дълги, тънки, цилиндрични пръчки, метални дискове или многолъчеви пластини със звездообразна, правоъгълна или квадратна форма. — Бел.прев.