Обърна се с гръб към Скаре.
— И все пак възникват неприятни въпроси, нали? — не се предаваше Скаре.
— Да — призна Сайер. — Много неприятни.
— Едно нещо ще ти кажа. Ако аз участвам в съдебното жури по време на процеса срещу Йоран, не бих се осмелил да го осъдя.
— Няма да участваш в журито. — Сайер дъхна върху прозореца. — Майката на Йоран смята сина си за безгрешен, то се знае. Нали е единствено дете.
— Каква е твоята версия за случилото се? — попита Скаре, все още изпълнен със съмнения.
Сайер си пое дълбоко въздух и се обърна.
— След като убива Пуна, Йоран обикаля с колата из селото, обзет от пълно отчаяние. Вече се е преоблякъл след тренировката, а сега чистите му дрехи са изцапани с кръв. Трябва да се прибере вкъщи. Вижда майка си на прозореца. Тя ще го попита защо е окървавен. Затова започва да се боричка в кучето. Така си осигурява логично обяснение за раните и за кръвта.
Изведнъж Сайер се разсмя на някакво свое хрумване.
— Какво толкова забавно има? — поинтересува се Скаре.
— Сетих се за нещо. Знаеш ли, че гърмящата змия може да хапе дълго след като са ѝ отсекли главата?
Скаре погледна учудено широкия гръб на Сайер до прозореца.
— Да се обадя ли за такси? — предложи старши инспекторът, без да се обръща.
— Не, ще вървя пеш.
— Доста далече е. А в двора на кооперацията ти е тъмно като в рог.
— Времето е приятно, а и искам да подишам чист въздух.
— Не се ли страхуваш?
Сайер придружи въпроса си с лека усмивка, но дори тя не притъпи загрижеността в гласа му.
Скаре не отговори. Тръгна си, а Сайер остана до прозореца. Златни копчета, помисли си той и ги извади от джоба на ризата си. Накълцани на парчета гуми. Изрезка от статия за млад мъж, намерен на улицата с прободна рана. Какво означава всичко това? Якоб се появи в светлината на уличния фенер. С бодри широки крачки мина покрай блоковете и излезе на улицата. После мракът го погълна.
В бистрото на Айнар седяха двама мъже, вторачени един в друг. Работното време отдавна изтече, всички клиенти си тръгнаха. Лицето на Муде излъчваше пълно спокойствие. Ръката му държеше здраво чашата. Айнар пушеше ръчно свита цигара. От радиото долиташе слаба музика. Айнар бе отслабнал. Напоследък работеше много и почти не ядеше, защото остана сам. При Муде не се забелязваше промяна. Умението му да се владее надхвърля границите на нормалното, помисли си Айнар, докато го поглеждаше крадешком. Невъзмутимо хладнокръвие. Муде бе затворил бензиностанцията. През прозореца се виждаше как мидената черупка — емблемата на „Шел“ — свети в мрака.
— Защо не те подложиха на разпит? — питаше се Айнар, обзет от съмнения.
— Нали идваха и при мен, какво повече искаш?
— Да, но не провериха алибито ти — Айнар дръпна от цигарата си.
— Нямат причини да ме подозират.
— Провериха щателно показанията на всички останали. Моите, на Франк, да не говорим за Йоран.
— Нали ти хвърли куфара в езерото. Съвсем нормално е да те привикат на разпит.
— На връщане от боулинга в Ранскуг си минал покрай Витемуен по времето на убийството, нали?
— Ти пък откъде знаеш? — тихо попита Муде.
— Поразпитах тук-там. Ако искаш да си в течение на събитията, трябва да се интересуваш. Томи каза, че си тръгнал от залата в осем и половина.
— Аха — Муде се усмихна чаровно. — Значи си се заел да проверяваш алибито на хората от селото. Нали Йоран призна за убийството. Какъв смисъл има да продължаваме с тази история?
— Той оттегли самопризнанията си. Ами ако не го осъдят? Тогава убийството ще тегне върху нас като Дамоклев меч. Ще се гледаме непрекъснато изпод вежди.
— Ами?
Муде отпиваше невъзмутимо от бирата си.
— Кажи ми съвсем честно: според теб Йоран ли го е извършил? — попита Айнар.
— Нямам представа.
— Да не са плъзнали слухове за мен? Да си чул нещо?
— Хората сплетничат, то е ясно. Какво ти пука? Йоран е зад решетките. Трябва да продължим напред.
Айнар смачка цигарата в пепелника.
— Прекадено много факти не се връзват. Йоран казал на полицаите, че изхвърлил дрехите и гирите в Нуреван. Водолазните екипи обаче не открили нищо.
— Стига си търсил теле под вола.
— Освен това Йоран не успял да направи пълна възстановка на събитията. Ченгетата сигурно са му помогнали да скалъпи някаква що-годе прилична версия, за да разполагат със самопризнанията му. Така действат.
— Трудно е да си спомниш всички подробности, докато газиш из кървава баня.