— Откъде знаеш какво е било? Кървава баня?
— Представи си какво му е било на Йоран да шофира с гири в колата — спокойно продължи Муде. — Сигурно без тренировки изживява абстиненция. Няма нужда от повече обяснения за поведението му.
— Хората носят какво ли не в колите си — Айнар спря върху Муде изпитателния си поглед. — Ти например винаги имаш топка за боулинг, защото често ходиш до Ранскуг и обратно. Колко тежи тази топка?
— Десет килограма — усмихна се Муде.
— Освен това си падаш по екзотични мадами — предизвикателно продължи Айнар.
— Ами? — отново същата усмивка.
— По едно време излизаше с най-голямата дъщеря на семейство Туан.
— Имахме кратка авантюра. Не съжалявам. Те просто са по-различни.
Смълчаха се. Вторачиха се в тъмния прозорец, но срещнаха погледите си в отражението и отново отместиха очи.
Както обикновено, Гюндер се отправи към болницата. Събра сетни сили, за да поговори на сестра си.
— Здравей, Марие. Предстои съдебен процес. Ако заседателите признаят Йоран за виновен, го очакват дълги години лишаване от свобода. След обявяването на присъдата адвокатът му сигурно ще обжалва. Ще твърди, че присъдата е прекалено сурова за млад мъж като Йоран. Да, но Йоран ще бъде млад и след като го пуснат от затвора. На трийсет и пет години животът е пред теб. А за Пуна животът приключи. Марие, вече не приличаш на себе си — въздъхна тежко той. — Мога обаче да те позная по носа: изглежда малко по-голям, защото си отслабнала. Само се замисли от колко време лежиш неподвижно. Направо не е за вярване. Карщен отби ли се днес при теб? Обеща ми да те посети. Не го чувствам никак близък. Сигурно и ти. Той почти не се прибираше вкъщи, нали?
Мълчание. Заслуша се в повърхностното дишане на сестра си. Ярката светлина я състаряваше.
— Нямам какво повече да ти кажа — тъжно призна Гюндер. — Говорих толкова много — наведе глава той. Огледа механизма за повдигане на болничното легло — педал над пода. Ритна го леко с крак. — Утре ще донеса книга да ти почета. Предпочитам да не говоря за себе си. Каква книга да взема? Ще потърся нещо подходящо в библиотеката вкъщи. Ще ти почета от „Хората по света“ и двамата един ден ще обиколим цялото земно кълбо. Ще посетим Африка и Индия.
По бузата му се търколи сълза и той я избърса с кокалчето на показалеца си. Вдигна глава и погледна сестра си през замъглените си от сълзи очи. Неочаквано тя отвори едното си око. Гюндер се вгледа в мътния ѝ поглед и през стаята сякаш премина шумолене. Марие го гледаше, все едно е пристигнала от далечно място. В очите ѝ се четеше удивление.
След час първоначалното оживление се поуталожи. Лекарят прегледа Марие, а после тя отново потъна в сън. Гюндер се питаше дали го е познала. Очакваше се да се редуват моменти на съвземане и губене на съзнание, преди болната да дойде напълно на себе си. Гюндер се обади на Карщен. Долови паническата нотка в гласа на зет си. Отиде на гроба на Пуна. Позанимава се с една избуяла ерика, която издържа и на студ, и на суша. Разрови с пръсти хладната земя, помилва малкото местенце, отделено за Пуна. Погали дървения кръст и буквите от красивото ѝ име. После просто не намери сили да се изправи. Тялото му се вцепени в тази поза. Не можеше да помръдне нито ръка, нита крак. Нито да вдигне глава. Постепенно съвсем изстина и се вцепени още повече. Гърбът и коленете го боляха. Усещаше главата си куха. Вътре нямаше ни скръб, ни тревога, само кънтяща празнота. Нямаше нищо против да остане тук до пролетта. Не намери нито една причина да се изправи. Не след дълго снегът и ледът щяха да покрият всичко. Клекнал, заровил побелелите си ръце в пръстта, Гюндер приличаше на замръзнала статуя. С крайчеца на окото си долови как се приближава някаква сянка. Отец Берг застана до него.
— Юман, ще се простудиш, ако продължаваш да стоиш тук.
Каза го съвсем тихо като повечето свещеници, помисли си Гюндер, но не помръдна.
— Ела да влезем вътре, та да се постоплиш — подкани го отецът.
Гюндер се помъчи да се вдигне на крака, но не успя.
Берг, макар и не особено едър, хвана ръката му и му помогна да се изправи. Потупа го малко недодялано по рамото и внимателно го побутна да тръгне към къщата. Вътре го настани на стол. В камината пращеше огън. Малко по малко Гюндер усети как тялото му се отпуска.
— Какво направих? — задавено прошепна той.
Свещеникът го погледа спокойно. Гюндер едва си поемаше дъх.
— Примамих Пуна право в капана на смъртта — разхлипа се той. — А после я положих в студената земя, макар че тя е индуистка и е прието да е другаде. При своите богове.
— Но тя сама е пожелала да дойде при теб.