— Не. Пише просто „свидетелят“ и „въпросният свидетел“.
— Хм… сигурно съм го прочела в друг вестник.
— Ще стане ясно — заключи Гюнвал, погледна Линда и се засмя. — Не мислех, че вие, младите момичета, ядете сладолед. Нали постоянно се притеснявате за фигурата си.
— Аз нямам такива проблеми — отвърна Линда.
После си тръгна, изблиза целия сладолед от клечката и се качи на велосипеда. Може пък в бистрото на Айнар да има клиенти. Навън бяха паркирани два автомобила: комбито на Айнар, което винаги си стоеше там, и червената кола на Йоран. Линда слезе от велосипеда и се загледа в колата на Йоран. Нито голяма, нито малка. Измита и лъскава. Червена като пожарна кола. Приближи се до нея и я огледа по-подробно. На лявото странично стъкло забеляза кръгла лепенка с надписа „АДОНИС“. Хрумна ѝ да се поотдалечи, за да види колата от същото разстояние, от което бе видяла колата във Витемуен. Пресече на отсрещната страна, застана пред бензиностанцията на, „Шел“ и се вторачи. Да, колата на Йоран приличаше много на онази, другата. Линда не разпозна каква е марката. Но много автомобили си приличат удивително. Майка ѝ често казваше, че колите вече не се отличават. И това не беше съвсем вярно. Линда се върна и пак се приближи до колата на Йоран. Фолксваген „Голф“. Най-после разбра каква е марката. Много шофьори слагат лепенки на колите си. Майка ѝ например имаше жълта лепенка — емблемата на въздушната линейка — върху задното стъкло на личния си автомобил. Линда влезе в заведението, където се беше събрала цяла тайфа: Йоран, Муде, Макарона и Франк, франк беше известен и като Подвига на Маргит, когато хората искаха да подчертаят пренебрежението си или го споменаваха с незлоблива ирония. Сдоби се с това прозвище, защото, докато беше бременна с него, майка му Маргит не спря да се жалва и да се оплаква, вцепенена от ужас при мисълта за предстоящото му раждане. Лекарят ѝ казал, че бебето е огромно, около шест килограма. Франк и сега беше едър.
Мъжете кимнаха на Линда, тя също им кимна. Айнар изглеждаше сърдит както обикновено, а лицето му — напълно непроницаемо. Линда си купи кока-кола и се отправи към джубокса. Пусна една монета. Машината приемаше само старите крони, поставени в купа до джубокса, и клиентите използваха тях. Когато купата се изпразнеше, Айнар ги източваше от джубокса и отново ги изсипваше в купата. Така купчината никога не се стопяваше за дълго. Цяло чудо, смяташе Линда. Прегледа заглавията и избра „Елоиз“21. Докато стоеше пред джубокса, Йоран се приближи до нея. Погледна я мрачно. Линда забеляза, че по лицето му има следи от одраскано. Побърза да сведе очи.
— Защо зяпаш колата ми?
Линда изтръпна. Не очакваше някой да я е видял.
— Какви ги говориш? — изплашено попита тя. — Нищо не съм зяпала.
Йоран я гледаше втренчено. Линда забеляза няколко червени резкѝ по лицето му и по едната му ръка. Той се върна при останалите. Сконфузена, тя остана при джубокса да слуша песента. Да не би Йоран да се е сбил с някого? По принцип правеше впечатление на много свеж и приказлив тип, комуто не липсва самочувствие. Вероятно са се сдърпали с Ула. Говореше се, че когато се ядосала, ставала по-зла и от тасманийския дявол. Линда нямаше представа какво е одраскало така лицето на Йоран, ала едно беше сигурно: нещо с нокти. Йоран и Ула бяха заедно от година. Според Карен отскоро започнали да се карат. Линда вдигна рамене и се настани до прозореца. Мъжете от компанията гледаха в друга посока и Линда се почувства нежелана. Смутена, девойката отпиваше от кока-колата и гледаше през прозореца. Дали да не се обади на Якоб и да му разкаже какво е видяла? Дали случилото се е важно? Нека той прецени. Нали и поръча да се свърже с него, ако ѝ хрумне нещо. А Линда огледа колата на Йоран и тя доста ѝ заприлича на колата до Витемуен.
Добър ден. Обажда се Линда.
Здравей, Линда. Звъниш ми отново? Да не би да имаш да ми казваш още нещо?
Сигурно не е важно, но става дума за онази кола. Чудя се дали не е била фолксваген „Голф“.
Да не си видяла такава кола?
Да. Току-що.
В Елвеста?
Да, но не е същата от онази нощ, защото познавам собственика ѝ. Просто ми заприлича. Разбираш ли какво имам предвид?
Линда се отнесе. Размишляваше съсредоточено. Колко червени коли има в Елвеста? Замисли се. Гюндер Юман караше червено волво. Други? Главата ѝ щеше да се пръсне от усилието да си спомни. Лекарят имаше червено комби, почти като на Айнар. Линда пиеше кока-кола и се взираше през прозореца. От масата на мъжете долитаха гласовете им. „Елоиз“ свърши. Айнар дрънчеше с пепелници и чаши. Линда не се съмняваше ни най-малко, че Айнар ходи с парцала и забърсва всичко и в дома си. Сигурно бърше наред плотове, маси, первази, дори жена си и децата си. Този Йоран с червените драскотини… Плашеше я до смърт.