— Значи все пак познаваш човек от Елвеста, който кара червен «Голф»?
— Той няма нищо общо с убийството — прехапа устни Линда. — Само колата му прилича на онази.
— Това ни е пределно ясно — успокои я Скаре. — Интересно ми е просто как си стигнала до този извод. Затова те питам кой е човекът. Ако знаеш името му, те моля да ми го съобщиш.
Линда се загледа през прозореца. Дърветата в градината с острите си върхове напомняха строени за битка войници. Сърцето ѝ блъскаше лудо. Няма ли да дойде при нея? Нима няма да го види повече? Усети прилив на страх.
Беше на път да отключи нещо сериозно. При мисълта за това се разтрепери. А името? Раните по лицето му? Приличаха на белези от ожесточено дране.
— Там ли си, Линда? — попита от слушалката Якоб.
Тя веднага омекна. Той я умоляваше да му съобщи името на човека с червения «Голф».
— Йоран. Йоран Сетер. По лицето му забелязах и следи от нокти.
В този миг на небето проблесна нещо ослепително ярко като светкавица. Не се чу гръм, само лек шум. Далечна светкавица, помисли си Линда, останала без дъх. Нищо страшно. Нали е есен.
При вида на разтрепераното момиче Скаре неволно си представи филия с говежда пържола. Тъничка и крехка, чака само да я излапаш. Помоли господ за прошка, задето му хрумват такива скверни мисли, и се усмихна възможно най-дружелюбно.
Линда се притесни, защото Скаре записа подробно показанията ѝ и я накара да ги прочете и да се подпише под тях.
— Може ли да не споменаваме името на Йоран? — боязливо попита тя.
— Може, разбира се. И един съвет от мен. Не споделяй това с никого, за да нямаш проблеми. Хорската мълва и пресата не са шега работа. Впрочем, тук отбиха ли се журналисти?
— Не.
Линда нямаше представа как ще устои на изкушението да не се разприказва, ако пред дома ѝ се появят оператори с камери и така нататък. Досега наистина не бе обелила дума за «Голф»-а пред никого, затова отговори на Якоб съвсем спокойно. Мъчеше се да измисли как да му направи впечатление. Той сгъна листа и се изправи. Линда се реши на един последен, отчаян опит:
— Когато заловите извършителя, ще се наложи да свидетелствам пред съда, нали?
— Не мисля — усмихна се Скаре. — Показанията ти не са достатъчно достоверни.
Почувства се неописуемо разочарована. Якоб изчезна и тя остана сама с ръка върху устните си. Сякаш бяха набъбнали. Взе телефонния указател, отвори на буквата «С» и намери Скаре, Якоб. Улица «Недре Стургате» 45. Преповтори си телефонния му номер. Той се запечата завинаги в паметта ѝ. Взе джоба с изрезките от вестници и се качи в стаята си. Постоя пред огледалото. После отново прочете статиите. Трябваше да поддържа огъня, да го раздухва, както се раздухва жар. За нея това разследване се превърна в източник на жизнена енергия, в житейска мисия. Спомни си за един случай: отстраниха следовател от Крипос22 от разследване, защото имал връзка със свидетелка, за която по-късно се оженил. Въпросната свидетелка не разполагала с важни показания като Линда. При мисълта какво би могла да постигне, девойката пламна от вълнение. Сети се за съвета на Якоб да запази в тайна какво е видяла. Линда нямаше да говори с никого. Освен, разбира се, с Карен.
Слуховете плъзнаха навсякъде и се промушваха във всяка пукнатина. Мъртвата била съпругата на Гюндер, дошла чак от Индия! Ако Пуна беше пристигнала благополучно, нямаше да ѝ се размине толкова лесно. Местните щяха да я изучават най-безпощадно. Но понеже никой не смяташе, че тя заслужава подобна трагична участ, хората от Елвеста говореха със симпатия за любовното приключение, което си бе позволил Гюндер. Хората най-силно се вълнуваха от факта, че някой е видял колата на Йоран Сетер, паркирана до местопрестъплението. Жителите на Елвеста очакваха подобни слухове и изобщо не допускаха Йоран да е убил индийката: познаваха го като представителен млад мъж. Повече ги интересуваше кой е човекът, не само забелязал колата му, но и съобщил в полицията, а и споменал името на Йоран. В бистрото на Айнар се бяха събрали Франк — Подвига на Маргит, бледият, слаб мъж с прозвището Макарона и Муде от бензиностанцията «Шел». Франк отпусна огромните си лакти върху масата.
— Защо аз не съм заподозрян? Карам червена тойота и приличам на побойник.
Айнар беше напълно съгласен с последното.
— Но тойотата ти е кафява — възрази той от тезгяха.
— Ръждивокафява — уточни франк. — Отдалеч изглежда червена. Всъщност защо да не си бил ти, Айнар? Във вестника пише, че индийката се отбила в заведението ти да пие чай.