— Йоран, ти разбра ли кой е спрягал името ти пред полицаите? — попита франк.
— Не, пет пари не давам.
— Най-вероятно е бил Линда. Дето има коса като на албинос.
— Мина ми през ума — Йоран заби погледа в халбата си. — Сигурно ги е видяла на поляната.
— По-скоро сенките им — поправи го Франк.
— Откъде знаеш това? — бързо попита Йоран.
— От Карен.
— Един господ знае какво е видяла.
Йоран си разплиска бирата.
— Според мен Линда трябва да внимава какво говори. Мамка му. Ако в селото обикаля някакъв луд и тя продължава да снася на полицията, може да ѝ се случи случка. На нейно място бих се покрил в миша дупка.
— Това момиче никога няма да се покрие — отбеляза Айнар. — Ако беше видяла нещо съществено, ченгетата отдавна да са дошли. Разследващите изобщо не са сигурни дали Линда наистина е видяла убиеца и жертвата.
— Или така поне твърдят! — заръкомаха Макарона. — Само си помисли колко информация премълчават. Ами ако разпространяват версията, че Линда е забелязала неясни сенки, за да не я подлагат на риск, а в действителност тя е видяла много повече?
— Съмнявам се — отвърна Айнар и нареди празните халби в миялната.
— Точно така правят — потвърди Макарона. — Пускат дребни трошици на журналистите, за да ги държат настрана, а самите те знаят доста повече.
— В такъв случай те смятат за невинен, Йоран — успокои го Айнар. — Иначе отдавна да са те арестували. Линда те познава добре. Ако те е видяла, щеше вече да им е казала.
— Албиноси като нея не виждат добре — нагло заяви Йоран.
— Тя не е албинос. Просто е много светла. Но не вижда по-далеч от носа си. Защо не доведе Ула?
— Лежи, нещо не ѝ било добре — мрачно отвърна Йоран. — Момичетата наистина ме изнервят ужасно.
Йоран отпи от бирата си. Очите му се рееха другаде. Останалите го поглеждаха крадешком. По лицето му и по ръката, с която държеше халбата, още личаха тънки червени ивици.
— Предположихме, че сте се сдърпали — обади се Франк. — Понеже още имаш… белези по лицето, така да се каже.
— Не, кучето ме подреди така — усмихна се Йоран. — От време на време си премерваме силите. Налага се непрекъснато да му напомням кой е шефът.
— Какво казаха полицаите?
— Ще говорят с всички. Пригответе се за разпит.
Йоран стисна халбата между дланите си.
— Чу ли, Айнар?
— Вече бяха при мен — вдигна равнодушно рамене той. — Изпратиха един къдрав гимназист. Направо ми се разтрепериха мартинките.
— И при мен беше същото. Разпитващият не ми се стори никак страшен.
— Страшните отиват в Крипос — осведоми ги франк.
Муде се бе замислил за нещо друго.
— Питам се дали създават профил на извършител. Нали в днешно време е на мода. За беда тези профили почти винаги се оказват точни.
— Прекаляваш — скастри го Макарона. — Не живеем в Чикаго.
— Така е. И все пак.
Муде говореше някак замечтано, все едно изказваш мислите си на глас.
— Интересно ми е дали убийците предпочитат опредем лени марки автомобили. Дали важи принципът «кажи ми какво караш и ще ти кажа какъв си».
Останалите се засмяха, защото познаваха склонността на Муде да си прави бързи изводи за хората по автомобилите им.
— Да вземем волвото например — продължи Муде.
Волвото е типичната кола за дядовци. Както и мерцедесът. Замислете се за Юман и за Кале Муе и ще видите, че съм прав. Докато шофьорите на френски автомобили притежават стил и нюх за комфорт и елегантност. Обаче им липсва прагматичност. Френските коли са красиви, но се ремонтират трудно. Онези, които избират японски марки, постъпват много разумно, но те пък нямат стил ѝ усет за елегантност.
Разсъжденията му за японските коли разсмяха всички: франк караше тойота.
— После имаме беемве. Тези момчета искат прекадено много. Беемвето си е чиста демонстрация. А мъжете, които карат английски коли, често са малко женствени. После идва ред на опел. Собствениците на опели се отличават със стил, прагматичност и самочувствие. А какво да кажем пък за шофьорите на сааб!
Всички отново избухнаха в смях. Муде караше сааб. Той отпи от бирата и се вторачи в Йоран.
— А колкото до шкода и лада, по-добре да си замълча.
— Остава фолксваген «Голф» — напомни му Макарона.
Йоран следеше разговора със скръстени ръце.
— «Голф»-ът е много интересен случай. Карат го хора с буен темперамент. Искат нещата да стават бързо, да са постоянно в движение. Нетърпеливи и зад волана, и в живота въобще. Малко избухливи.
— Съветвам те незабавно да кандидатстваш за работа в полицията — обади се Айнар иззад тезгяха. — Направо ще си безценен с познанията си за хората и за колите.