— Тук има някой! — прошепна отчаяно тя. — Стои в градината и гледа към прозореца ми.
— Извинете, с кого разговарям? — попита Скаре.
— С Линда! — извика тя. — Сама съм вкъщи. В градината ни има мъж!
— Линда? За какво става дума?
Гласът му ѝ донесе облекчение. Тя се разхлипа.
— Един мъж се крие зад дърветата, но го видях.
Скаре най-сетне разбра за какво му говори и подхвана с успокоителния глас на професионалист:
— Сама си вкъщи и ти се струва, че си видяла някого?
— Не ми се струва, видях го! Съвсем ясно. Освен това го чух. Стоеше до външната стена.
Подобно нещо никога не се бе случвало на Якоб Скаре. Той размисли и реши да успокои девойката. Явно се намираше под огромно напрежение.
— Как се сдоби с номера на домашния ми телефон? — поинтересува се той.
— Пише го в указателя.
— Аха, вярно. Имаш право да го използваш. Но в момента не съм на работа, Линда.
— Ами ако се опита да влезе!
— Заключи ли вратата?
— Да.
— Линда, отиди до прозореца да провериш дали все още стои навън.
— Не, не!
— Послушай ме.
— Страх ме е!
— Няма да затварям, ще те изчакам.
Линда се промъкна до прозореца и се вторачи в градината. Нямаше никого. Объркана, тя продължи да се оглежда. После се върна до телефона.
— Там ли е?
— Не.
— Сигурно си въобразяваш. Изплашена си.
— Мислиш ме за истеричка, но не съм!
— Не те смятам за истеричка. Просто онова, от което се боиш, няма да се случи.
— Всички знаят какво ти казах — подсмръкна тя. — Всички в селото.
— Да не би да се държат враждебно с теб?
— Да!
Линда стисна слушалката до болка. Няма да го остави да затвори. Искаше да говори с Якоб до зори.
— Чуй ме, Линда — настойчиво подхвана Скаре, — много хора се страхуват да свидетелстват. Видели са нещо необичайно, ала не искат да се забъркват за нищо на света. Ти прояви смелост, като ни разказа какво си забелязала. Предположи каква марка кола кара убиецът. И толкова. В това няма нищо осъдително.
— Да, но си мисля за Йоран. Сигурно ми е бесен.
— Няма причина. Сега ти предлагам да си легнеш и да се наспиш. Утре ще гледаш по-ведро на живота.
— Няма ли да дойдеш да провериш дали навън не дебне някой?
— Сигурен съм, че няма нужда. Обаче ако се притесняваш, ще се обадя в участъка да изпратят човек.
— Предпочитам да дойдеш ти — прошепна тя.
Скаре въздъхна.
— Днес не съм на работа — спокойно обясни той. — Постарай се да се отпуснеш, Линда. Има хора, които обикалят насам-натам. Вероятно някой нощен скитник е минал през градината ви.
— Добре, извинявай.
Притиснала слушалката съвсем близо до ухото си, Линда имаше чувството, че той е в главата ѝ.
— Повече няма да си отворя устата — закани се инатливо тя.
— Нали ни разказа всичко, което знаеш по случая?
— Да — призна тя.
— Добре тогава. Лягай си. Разбирам, изплашена си. Случиха се ужасни неща.
Не затваряй — изкрещя тя наум. — Якоб, недей!
— Лека нощ, Линда.
— Лека нощ.