— Полудя ли? — намръщи се той.
Изчака я да излезе, скочи от дивана и коленичи до Колберг. Повдигна тежката му глава и се вгледа в черните му очи.
— Нали не си болен, старче? Просто годините почват да ти тежат. Както и на мен.
Сайер отпусна внимателно главата на кучето върху предните му лапи. Сара донесе везната.
— Нали го знаеш Колберг, не умее да пази равновесие — поколеба се Сайер.
— Ще пробваме — настоя тя. — Ще му дам един картоф.
Кучето усети, че предстои нещо различно, и се изправи любопитно. Нулираха везната и го избутаха върху нея. После му качиха краката, а Сара го подпираше отстрани. Знаеше, че кучето ще усети мириса на храна и ще се подчини. След няколко подкани Колберг подаде лапа, олюлявайки се на трите си крака. Сайер се втренчи в дигиталния екран. 54,9 кг.
— Отслабнал е с петнайсет килограма — констатира сериозно Сара.
— От възрастта е — веднага реагира той.
Колберг изяде картофа и пак легна.
Сара се сгуши в гърдите на Сайер.
— Разкажи ми някоя хубава приказка — помоли тя.
— Не зная приказки. Само истински истории.
— И истинска става.
Сайер остави цигарата на ръба на пепелника.
— Преди доста години имахме работа с един дребен престъпник на име Мартин. Не се казва така, но и аз като теб съм длъжен да запазя истинската му самоличност в тайна.
— Да го наречем тогава Мартин — съгласи се тя.
— И така, този Мартин приличаше на призрак. Занимаваше се с какво ли не: кражба на автомобили, дребни измами, обири на гаражи. Беше изключително слабохарактерен и излежаваше безброй присъди, всяка по около три-четири месеца. Освен това Мартин имаше слабост към чашката. Но иначе притежаваше обаяние. И зъби в плачевно състояние. От венците му стърчаха само прогнили остатъци. Затова закриваше устата си с ръка, докато се смее. Ние, полицаите, му симпатизирахме и се тревожехме за него. Бояхме се, че един ден ще се забърка в тежко престъпление. Обсъждахме какво да направим, за да го вкараме в правия път. Решихме като начало да оправим развалените му зъби.
Сайер направи пауза. Сара се разсмя.
— Свързахме се със социалната служба и помолихме да отпуснат на Мартин известна сума, достатъчна да си възстанови зъбите. Той нямаше средства. Оттам ни посъветваха да подадем молба. Така и направихме. Написахме, че с оглед на рехабилитацията му е важно да получи качествена стоматологична помощ. Нали зъбите са от голямо значение за външния вид. Одобриха молбата и Мартин се оказа принуден да се подложи на лечение. Докато излежаваше присъдата си, ходеше на зъболекар три пъти седмично, а накрая се сдоби с безупречно подредени тебеширенобели зъби. Като твоите, Сара.
Той помириса косата ѝ.
— Мартин стана друг човек — потъна в спомените си Сайер. — Вече не вървеше прегърбен. Поддържаше външния си вид и се подстригваше редовно. В затворническата библиотека работеше жена, която отглеждаше дъщеря си сама и беше решила да си набави допълнителни доходи. Библиотекарката се влюби силно в Мартин, колкото и невероятно да ти звучи. Той излежа присъдата си и се премести при нея. Живее там до ден-днешен и осинови детето ѝ. След като се събра с тази жена, не е нарушил закона нито веднъж.
Сара се усмихна.
— Тази история ми хареса повече от приказка.
— А е напълно реална. За жалост, в момента издирваме убиец, който има много по-сериозни проблеми от Мартин.
— Да — кимна тъжно Сара. — Посещението при стоматолог няма да го промени.
Десети септември. Шираз Бай стъпи на норвежка земя. Гюндер пое разноските по настаняването му в паркхотела. Сайер се обади на вдовеца.
— Ако желаете, ще ви уредим среща в участъка, тъкмо да не оставате насаме. Сигурно ще ви задава въпроси, на които трудно ще намерите отговор. Шираз говори слабо английски.
Стиснал слушалката, Гюндер разсъждаваше. Гледаше снимката на Пуна. Дали с брат ѝ си приличат? „Пристигнал е шуреят ми“, осъзна Гюндер, „ще отида да го видя, разбира се.“ Никак не му се тръгваше. Въображението му рисуваше картини с безконечни, болезнени обвинения. Как ще събере смелост?
Изведнъж почувства колко е важно да изглежда спретнат. Взе си душ, облече си чиста риза. Разтреби всички стаи. Може пък Бай да пожелае да разгледа къщата, където щеше да живее Пуна. Хубавата кухня, банята с белите лебеди. Гюндер пое бавно към града. Скаре го посрещна на рецепцията. Гюндер остана трогнат от деликатността на разследващите. Проявяваха такт и съчувствие. Не го беше очаквал. Влезе в кабинета и веднага го съзря. Слаб, почти мършав мъж на среден ръст. Удивителната прилика между брата и сестрата направо го стъписа. Шираз Бай имаше същите изпъкнали зъби като Пуна. Носеше хубава синя риза и светли панталони. Косата му беше неподстригвана и много гъста, погледът — колеблив. Сайер ги представи един на друг. Гюндер се приближи плахо. Вгледа се в мрачното лице на шурея си. Не забеляза укор. Изражението на Шираз Бай остана непроницаемо. Той само кимна съвсем леко. Традиционното ръкостискане се превърна в неохотно бегло докосване. Предложиха им по един стол, но Бай отклони поканата да седне. Остана прав до бюрото, сякаш за да покаже, че предпочита да привърши възможно най-бързо с рутинните процедури. Гюндер седна. Почувства се силно угнетен. Прииска му се да зареже всичко. Марие продължаваше да лежи и кома. Целият му свят се срути.