— О, боже мой! Да не би да идвате във връзка с убийството?
Двамата мъже кимнаха. Лилиан изглеждаше чудесно, макар и малко понатруфена. Носеше прекалено много грим и бижута, а от отворената врата ги лъхна смесица от аромати, които не си подхождат. „Даже Ула проявява повече вкус“, помисли си Скаре и за миг заби поглед в стълбите. Домакинята ги покани в голямата къща. Коридорът — по-голям от хола в дома на Сайер — беше облицован с шахматно наредени каменни плочи в черно и бяло. Към втория етаж се виеше широко стълбище. Лилиан Сюнде се качваше пред тях и токчетата ѝ тракаха на всяко стъпало.
— Явно не сте събрали съществени доказателства по случая, щом сте опрели до мен — полюбопитства тя.
— Нямам намерение да губя нито вашето, нито нашето време — изкашля се Сайер. — Трябва да зная къде прекарахме вечерта на двайсети август.
Влязоха в просторния хол на втория етаж. В единия край имаше екзотична мебел: хлътнал в пода диван. Досега Сайер не бе виждал подобно нещо и остана очарован. Все едно влизаш в пясъчник.
Лилиан Сюнде разшири очи от изненада.
— Аз ли? На двайсети август? Тогава ли стана убийството?
— Да.
Сайер откъсна очи от дивана и я погледна.
— Трябва да си помисля малко — смръщи вежди тя. — Какъв ден от седмицата се падаше двайсети август?
— Петък.
— А, да. В петък винаги ходя на акупунктура в града. Страдам от… все едно от какво, но процедурите ми помагат. После пазарувам хранителни продукти и така нататък. Вероятно на двайсети съм била на фризьор. Боядисвам си косата всяка седма седмица — усмихна се тя. — А после… — изведнъж млъкна. Сякаш внезапно си спомни какво е правила и усмивката ѝ се стопи. — Тогава гледах филма по телевизията. — Позамисли се и подпря бялото си чело на дланта си, за да избегне изпитателите им погледи. — Американски филм. Не си спомням заглавието. Продължи дълго. Цяла вечер стоях пред екрана.
— Кой беше при вас? — тихо попита Сайер.
— С мен? — тя го погледна втренчено. — Никой. Бях сама. Децата са големи и вечер не са си вкъщи. А колкото до мъжа ми…
— В заведението ли беше?
— Да. Рядко се прибира преди дванайсет. А в събота остава и до два през нощта.
— Налага се да ви разпитам за един човек — обясни Сайер.
Обзе го редовното в такива случаи неприятно усещане. Лилиан Сюнде му стана симпатична. Хубава и много приятна жена, която вероятно няма повод да се чувства гузна. Засега.
— Познавате ли Йоран Сетер?
Очите ѝ пак се разшириха.
— Йоран Сетер? Зная кой е, но не го познавам лично.
— Той твърди, че е прекарал вечерта на двайсети август с вас. Тук, в тази къща.
Тя се облещи като дете, което е видяло нещо страшно. После примига объркано.
— Йоран Сетер? В дома ми?
— Според него от около година имате сексуална връзка.
Тя поклати невярващо глава. Започна да снове напред-назад, като размахваше напрегнато ръце.
— Какви ги говорите, боже мой?
— Вярно ли е, или не? — безжалостно настоя да получи отговор Сайер.
Понеже водеше разпита и беше зает предимно с внимателното формулиране на въпросите, старши инспекторът се надяваше Скаре, от своя страна, да се съсредоточи върху поведението ѝ и да не изпуска нито една подробност.
— Той не е стъпвал в къщата! Освен ако не е идвал при децата ни, но се съмнявам. Какво ще търси тук?
— Нали ви казах. Имате ли връзка с него?
Тя не можеше да отпусне ръцете си. Нервно подръпваше косата си — боядисана в тъмно медночервено и събрана на кок. Няколко къдрици висяха свободно. Вдигнатата събрана коса ѝ придава порядъчен вид, но палавите кичури говорят за разкрепостеност, прецени Сайер.
— Откровено казано, нямам представа защо ви е наговорил подобни неща. Омъжена съм.
— Но ви предстои развод. Правилно ли съм разбрал?
Тя забели очи с досада — нима полицаите знаят всичко?
— Да! Но това не означава, че по цял ден лудувам с хлапета на възрастта на децата ми!
— Йоран е на деветнайсет.
— Знаете ли аз на колко съм? — заядливо попита тя.
— На четирийсет и пет.
Тя отново направи няколко крачки.
— Нищо не разбирам — призна тя стресирана. — Защо му е на Йоран да говори такива неща?
— Може би защото са истина?
Сайер видя как през главата ѝ минават разнопосочни мисли.
— Вижте — подхвана спокойно той, — някои подробности от показанията на Йоран, свързани с въпросната вечер, ни доведоха при вас. Ако потвърдите, че е бил при вас и ни разкажете как се е държал, ще подпомогнете хода на разследването. Помислете си добре, преди да отговорите. Вашите думи може да се окажат съдбоносни за нечие бъдеще.