Времето минаваше в общи приказки. Раменете на Йоран се отпуснаха. Той започна да се усмихва все по-често. Наливаше си кока-кола. Попита Сайер дали ще си вземе ново куче, ако старото, как му беше името, Колберг, не се оправи. Истинско безумие е да наречеш кучето си Колберг!
— Не зная — отговори Сайер с изиграна и същевременно с искрена тъга.
Инспекторът си водеше записки. Какво ще го посъветва Йоран за дресурата на кучета?
— С моето не ми се получи — призна Сайер с леко смутен вид и погледна Йоран като ученик, който иска съвет от експерт.
Йоран беше наясно с дресурата и започна да обяснява надълго и нашироко как кучето му Кайро изпълнява всичките му, дори негласни, заповеди.
— Ако кучето ви не се подчинява, вероятно изобщо не сте искали да го направите послушно.
— Умно казано — кимна замислено Сайер.
Така Йоран получи третия си комплимент. Два часа отлетяха все едно в игра. Сайер преписа записките си на чисто.
— Прочети ги внимателно. Подпиши се отдолу. Така потвърждаваш, че написаното отговаря на проведения между нас разговор. Така ще процедираме след всеки наш разговор. С други думи, ти решаваш какво да фигурира в документа.
Йоран кимна, прочете текста и се подписа. Сайер се изправи и застана до него.
— Я виж ти — усмихна се Йоран и погледна нагоре, защото въпреки мускулите си се почувства нищожен до снажната фигура на Сайер. — Почти два метра си!
Върнаха го в килията. По време на разпита не споменаха и дума за убийството. Йоран недоумяваше защо. Стана време за обяд. Яйца на очи и бекон. Докато се хранеше, си мислеше за Сайер. Тази история с болното куче наистина беше много тъжна.
— Здравей, Марие.
Гюндер придърпа стола към леглото ѝ. Сестра му вече дишаше самостоятелно, без помощта на респиратора. Обаче все още се намираше в безсъзнание. Необичайната тишина в стаята го плашеше. Марие наистина дишаше, но не равномерно като машината. Гюндер се разтревожи. Искаше му се да ѝ помогне някак.
— Днес погледът ми се спря върху снимката ти с Карщен от сватбата. Толкова си се променила. Чертите ти са се изгубили. Според лекаря става така, защото мускулите ти не се движат. Какво от това, че се шегувам — ти така или иначе не се смееш. Нямам сили да мисля за бъдещето. Мъчително е. Ако беше жива, Пуна вече щеше да е опознала Елвеста, да е свикнала с къщата, с градината. Щеше да се е научила да използва пералнята, микровълновата фурна и видеото. Щяхме да гледаме индийски филми, прегърнати на дивана. В Индия правят много филми. Романтични, със смели мъже и красиви жени. Не като нашите: на злободневни теми, за най-обикновени хора. Индийците умеят да мечтаят. Нямат друг избор, защото живеят в крайна бедност. Да не забравя: получих няколко писма от непознати жени. Рускини, филипинки. Били на мое разположение. Съчувстват ми. Какво мислиш за подобни жени? Пуна още не е изстинала, както се казва. Объркан съм, не ги разбирам. Разпитват онзи Йоран. Той отрича всичко. И как иначе? Ако го е извършил, никога няма да си признае. Не е за вярване, че млад мъж, на когото най-хубавото му предстои, отнема живота на невинна жена. Задържаха го в предварителния арест за четири седмици. Прочетох го във вестника. Непрекъснато мисля за родителите му. Отрудени, свестни хора. Осигурили са му добра семейна среда. С тревоги и надежди са го гледали как расте. В момента следователите събират доказателства. Ще трябва да докажат категорично, че Йоран е виновен. Понякога се питам как ли се е чувствала Пуна! Чакала ме е на летището и се е качила в колата на непознат, която я е отвела право към смъртта. А таксиметровият шофьор? Ами ако е бил той? И всичко това се случи само защото ти катастрофира. Не те обвинявам, Марие, но никога не си умеела да шофираш. Според мен повече не бива да сядаш зад волана. Току-що се сетих за зимата на 1959-а, когато натрупа много сняг. Двете с Кристин играехте зад къщи. Гледах ви през прозореца. Боледувах от шарка и не ми позволяваха да излизам. Вие двете се хилехте като побъркани и пищяхте, чувах ви от всекидневната. Времето беше меко и направихте ужасни фигури от мокрия сняг. Спомняш ли си? Дори не смея да го изрека на глас, макар да зная, че не ме чуваш. Тогава не ви издадох на мама. Тя щеше да откачи. Ние, хората, вършим много странни неща, Марие. Братът на Пуна не ми излиза от ума. Изпрати ми много хубава нейна снимка по-голяма от онази, която аз ѝ направих в Индия. Купих подходяща рамка. Обещах да се свържа с Шираз, когато насрочим погребението. Но той едва ли ще дойде. Вероятно смята, че ще извърши грях, като позволи да положат сестра му в християнска земя. Какво значи християнска? Земята си е еднаква навсякъде. Разговарях със свещеник Берг. Да си призная, отначало се поколеба. Попита ме хиляда пъти дали шуреят ми е дал съгласието си. „Сигурен ли си? Не искам да възникнат проблеми. Освен това жена ти е индуистка, Юман. Не мога да го спомена в църквата. Надявам се, разбираш защо.“ Берг е симпатичен човек, но се страхува да не сгреши. Все пак ми позволи да пусна индийска музика в началото на церемонията. Ще отида да потърся нещо подходящо в града. Муде има няколко диска с индийска музика в бензиностанцията, но едва ли ще ми допаднат. Искрено се надявам Карщен да дойде. Съмнявам се обаче. Знаеш ли, Марие, струва ми се направо необяснимо как си все още жива при положение, че тялото ти не приема храна. Според мен повече няма да караш кола след тази злополука. Ще ми се обаждаш, ако искаш да отидеш някъде, и аз ще те карам. Нали Карщен все е зает. Тези неща ще ги обсъдим по-късно, когато се събудиш.