— И постъпката ѝ не те е провокирала?
Йоран преглътна и поля залъка с кока-кола. Поглади непокорната си коса.
— Не.
— По думите на Ула си се ядосал. Странно как ние, хората, схващаме едно и също нещо по коренно различен начин. Вероятно по-скоро си се натъжил?
— Натъжил? — учуди се Йоран.
— Кажи ми кое те натъжава.
Йоран се позамисли и отхапа отново от пицата.
— Нищо ли не ти хрумва?
— Никога не ми се е случвало да се натъжа.
— А как се чувстваш, когато не си радостен? Ти си приветлив младеж, но едва ли си постоянно в добро настроение.
— Не, не съм, разбира се.
— Тогава?
Йоран си избърса устата.
— Ако не съм весел, съм ядосан. То е ясно.
— Аха, разбирам. Няма как да си бил весел, когато Ула е скъсала с теб.
Продължително мълчание.
— Разбирам накъде биеш.
— Бил си ядосан. Постигнахме ли съгласие по въпроса?
— Да.
Отново пауза.
— И си се обадил на Лилиан. Попитал си я дали може да я навестиш.
— Да, и тя ми каза да отида.
— Според нея не си бил в дома ѝ. Случи ли се нещо по пътя?
— Не! Бях при Лилиан.
Йоран издърпа още една салфетка и си избърса устата.
— От утеха ли имаше нужда?
Йоран издуха въздуха през носа си.
— Никога нямам нужда да ме утешават.
— А от какво имаше нужда?
— Боже мой, използвай въображението си!
— От женска компания?
Йоран го зяпна удивен и се наведе над масата. Разсмя се толкова сърдечно, че Сайер смръщи вежди.
— Обясни ми кое те разсмя. Мисълта ти лети твърде бързо за възможностите ми.
Йоран преглътна комплимента и изимитира Сайер:
— От женска компания! Мамка му, кога си бил млад? По времето на Втората световна война ли?
Сайер се усмихна.
— Доста старомоден съм. Разкри ме. И така, от какво имаше нужда?
— Да се изпразня — лаконично отвърна Йоран и отхапа парче пица.
— И направи ли го?
— Нали ти казах.
— Не каза точно това. Обадил си се на Лилиан. Тя се е съгласила да отидеш у тях. Нека вървим крачка по крачка. Какви думи използва тя?
— А?
— Спомняш ли си как точно се изрази?
— Каза ми: става.
— Само това ли?
— Да.
— Докато шофираше към къщата ѝ, забеляза ли край пътя да върви жена от чужд произход?
— Не видях жива душа.
— Носеше ли куфар?
— Не видях никакъв куфар.
— В какъв цвят?
— Не зная. Не съм срещал никого по пътя.
— Или е носела само дамска чанта? Червена, във формата на ягода. Сещаш ли се?
— Не — изненада се Йоран.
Изведнъж нещо го разколеба.
— Вероятно това ти е убягнало?
— Няма какво да ми е убягнало. Не видях никого. Йоран остави пицата.
— Или си се постарал да го забравиш?
— Щях да си спомня подобно нещо.
— Какво нещо?
Мълчание.
— Вероятно духом си се намирал другаде, когато се е случило. Само тялото ти е било там.
— Тялото ми беше при Лилиан, заето с енергични движения. Спомням си дори какви чаршафи беше постлала. Зелени с водни лилии. Едно ще ти кажа — чистосърдечна призна Йоран — зрелите жени са много по-добри в секса от младите момичета. Жените се разтварят повече, а девойките се стискат.
Йоран си събу обувките и ги ритна настрани. Сайер мълчаливо записваше разговора им. И Йоран се умълча. В стаята цареше спокойна, почти лежерна атмосфера. Осветлението смекчи яркостта си, а с напредването на вечерта блясъкът от уличните лампи пожълтя. Йоран се чувстваше изморен, но не от разпита. Разсъждаваше трезво. Броеше до три. Обаче имаше още какво да се желае. В душата му се надигаше безпокойство, което нямаше сили да потуши.
— Колберг лежи у дома и не може да помръдне — въздъхна Сайер и остави химикалката. — Не зная дали изобщо ще се възстанови. Ако не, ще се наложи да го приспят.
Сайер изгледа продължително Йоран. Младежът запази спокойствие.
— Зная, зная — продължи Сайер, сякаш прочел мислите му. — Просто го споменах. На работа съм, но се тревожа за Колберг. Понякога ми се ще да съм на друго място. Макар че се чувствам добре на тази работа. Тук, заедно с теб. Твоите мисли къде са в момента?
— Тук — отвърна Йоран и прикова очи в инспектора, после към ръцете си.
— Следиш ли случая във вестниците? — попита Сайер.
Лапна един ментов бонбон и избута пликчето към Йоран.
— Да.
— И какво смяташ за случилото се?
— Ами какво… — Йоран си пое дъх. — Стори ми се ужасно. Предпочитам обаче да чета спортните страници.
Сайер зарови лице в шепите си, все едно се е изморил. Всъщност инспекторът следеше зорко всяко движение на заподозрения, но с този жест целеше да създаде у Йоран впечатлението, че се е отчаял. Изминаха шест часа. Само двамата. В стаята не проникваха нито звуци, нито звънене на телефони, нито крачки или гласове. Човек би предположил, че сградата е празна. Ала всъщност вътре кипеше живот.