— Ако се наложи да приспят Колберг, това ще бъде най-черният ден в живота ми — сподели Сайер. — Наистина най-черният. Ще му дам още два-три три, после ще видим.
На Йоран му прилоша. Избърса потното си чело.
— Зле ми е — отрони той.
Вътрешно Линда осъзнаваше колко недостъпен е Якоб. Този факт я мъчеше като трън в петата, който се забива все по-надълбоко в плътта при всяка крачка. Същевременно усещаше със сърцето си, че той ѝ принадлежи. Якоб бе идвал пред вратата ѝ, бе стоял на най-горното стъпало, докато светлината от уличния фенер позлатяваше къдриците му. Бе я гледал със сините си очи. Погледът му я бе пронизал като лъч и оттогава се загнезди в нея. Превърна се в нишката, която ги свързваше. Линда получи правото да го носи навсякъде със себе си, до гърдите си. Не би могла да си го представи с друго момиче. Мозъкът ѝ отказваше дори да го допусне. Най-сетне Линда разбираше защо някои хора убиват от любов. Това тежко, важно прозрение се промъкна бавно в душата ѝ. Чувстваше се помъдряла. Представяше си как пронизва Якоб с нож, а той се отпуска в ръцете ѝ и се строполява на земята, окървавен. Тя чува последните му думи, преди да настъпи смъртта. А после ходи на гроба му до края на живота си. Говори му, казва му всичко, което ѝ е на сърцето, а той няма как да избяга.
Линда стана от леглото и се облече. Вчера майка ѝ потегли за Швейцария да докара шоколад. Линда лапна два паралгина и ги погълна с вода. Взе си връхната дреха и изрови от кухненското чекмедже разписанието на автобуса. Излезе на пътя и зачака. В автобуса беше почти празно: возеха се само Линда и възрастен мъж. Тя носеше в джоба си нож. Кухненски нож с назъбено острие. С него майка ѝ режеше моркови и се получаваха фини кръгчета с назъбена повърхност. За Линда успехът в живота вече не се измерваше с добри оценки в училище и хубава работа, със съпруг, деца и собствен фризьорски салон, където ухае на лак за коса и шампоан. Тя искаше единствено да постигне душевен мир. А това можеше да ѝ даде само Якоб — жив или мъртъв. Все едно, важното е да намери спокойствие!
След час Скаре бавно навлезе с колата си в „Недре Стургате“. Не забелязваше изобщо какво става навън. Мислите му витаеха другаде. Паркира до тротоара и дръпна ръчната спирачка. Остана в колата, потънал в размисъл. Стресна се от звъненето на телефона: първите акорди от Петата симфония на Бетовен. Обаждаше се Сайер. След разговора Скаре продължи да разсъждава усилено. Сайер му зададе неочакван въпрос със смутен глас: така звучеше винаги, станеше ли дума за жени.
— Представи си, че имаш приятелка — подхвана Сайер, — и я посещаваш редовно. Връзката ви не е по любов. Виждате се заради друго.
— Секс — уточни Якоб.
— Точно така. Тя е омъжена и се криете. Ходиш при нея през деня, когато е сама. Представи си, че се намираш в такава ситуация.
— С удоволствие — изсмя се Скаре.
— Познаваш къщата ѝ, защото си бил там неведнъж. И така, отиваш при нея и веднага се озовавате в спалнята. Мебелите и тапетите са ти познати. После правите секс.
— Непременно.
Ти си тръгваш и се прибираш вкъщи. Въпросът е помниш ли какви са били чаршафите ѝ. Помисли добре, Якоб.
Седнал зад волана, Скаре прехвърляше наум различно спално бельо. Сети се за вечерта при Хилде, след като гледаха „Широко затворени очи“ на кино: червения абажур на нощната лампа; виолетово спално бельо — чаршафите малко по-светли от завивката, а възглавницата — на бели цветчета. Спомни си за Лене с русите коси: леглото, ѝ, завивката на маргаритки. Невероятно, помисли си Скаре и вдигна глава. Някаква сянка се шмугна зад ъгъла. Той се загледа натам. Все едно някой бе профучал покрай него като мимолетна вихрушка и бе изчезнал. Кой зная защо Скаре имаше усещането, че го наблюдават. Поклати глава и слезе от колата. Втурна се в двора и започна да търси трескаво ключовете си. Пак чу звук. Ослуша се. Не ме е страх от тъмното, опита се да се окопити той. Качи се по стълбите, влезе в апартамента си и огледа пустата улица през прозореца. Стори му се, че там се спотайва някой. Отвори телефонния указател и вдигна слушалката. Тя вдигна на третото позвъняване.
— Обажда се Якоб Скаре — представи се той. — Онзи ден дойдох при вас с Конрад Сайер да говорим за убийството във Витемуен. Помните ли ме?
Лилиан Сюнде отговори утвърдително. Как би могли да забрави подобен разпит?
— Имам само един въпрос. Имате ли комплект зелено спално бельо на водни лилии?