— Ще искат, разбира се. Но не са те.
Сайер си пое дълбоко въздух и издиша бавно.
— Повечето хора сме устроени така, че да имаме добро мнение за познатите си. Нека обаче не забравяме, че сред познатите ни има и престъпници.
Гюнвал кимна угрижено.
— Значи ще задържите Айнар?
— Ще поискаме обяснение за постъпката му.
— Юман ще получи удар. Винаги купува вестници от бистрото.
Скаре огледа Гюнвал.
— На колко години сте? — попита меко той.
— Аз ли? На шейсет и пет.
— Планирате ли още дълго да работите?
— Не — изморено призна Гюнвал. — Но нали трябва времето да минава някак си. Само двамата с него сме — посочи дебелото куче в ъгъла.
— Времето си тече така или иначе — отбеляза Сайер. — Въпреки че се забавихте, ви благодаря за ценната информация. — Сайер се поклони учтиво. — Ще се свържем с вас по-късно.
Гюнвал ги изпрати с поглед. Чу как колата запали и пое надясно към заведението на Айнар. Върна се при кучето.
— Какво ще кажеш да затворим вече бакалията? — попита го той, докато милваше тъмната кучешка глава. — Така ще можем да се излежаваме всяка сутрин. И ще ходим на разходка. Тъкмо ще поотслабнеш.
Гюнвал се изправи и погледна през прозореца. Представи си лицето на Айнар. На съдържателя му предстояха броени секунди в блажено неведение. Гюнвал се затътри към вратата, излезе и я заключи. Настъпи тишина. Разговорът с полицаите мина сравнително гладко.
— Ела — подкани той кучето. — Хайде да се прибираме.
— Айнар Емил Сюнде?
Айнар стискаше парцал в ръка.
— Да?
Две жени, седнали на чаша кафе, зяпаха невъзмутимо полицаите. Айнар се подпря на плота. Лилиан си отиде.
Заедно с половината мебели. Акустиката в стаите се промени. А сега и полицията нахлува в заведението му. Какво ли щяха да си помислят хората? По издълженото му лице се изписа смесица от гняв и страх.
— Ще се наложи да затворите бистрото и да ни последвате. Искаме да поговорим с вас.
— За какво? — неспокойно попита той, а гласът му прозвуча пискливо.
Докато пътуваха към участъка, не пророниха дума. За Айнар беше изключително унизително да накара двете си клиентки да напуснат заведението. От притеснение плува в пот.
— Ще премина направо към същината на въпроса — подхвана Сайер, след като се настаниха в кабинета му. — На първи септември очевидец ви е забелязал до брега на Нуреван с куфар в ръка. Хвърлили сте го във водата и сте напуснали мястото със зеленото си комби. Получихме сигнал от свидетеля и извадихме куфара с вещите на покойната Пуна Бай, убита във Витемуен на двайсети август.
Айнар го изслуша с клюмнала глава.
— Освен това знаем, че Пуна Бай се е отбила в заведението ви. И логично възниква въпросът: какво търси у вас куфарът на убитата, Сюнде?
Айнар претърпя неочаквана метаморфоза. Цялото му достойнство се изпари, остана някак оголен. Гледката не беше никак приятна.
— Мога да ви обясня всичко — прошепна той.
— Надявам се.
— Надвечер жената влезе в заведението ми. Това вече ви го споменах.
Айнар се изкашля смутено.
— И?
— Искам да уточня, че ви казвам цялата истина. Не биваше да премълчавам нищо. Това е единственото ми прегрешение!
— Чакам — подкани го Сайер.
— Тя поседя малко пред чаша чай. Настани се зад ъгъла, до джубокса. От барплота не я виждах ясно, а и имах работа. Чух я как се изкашля на няколко пъти. По това време в бистрото нямаше други посетители. Бяхме само аз и тя.
Сайер кимна.
— После внезапно чух скърцането на стола и шум от стъпки. Вратата се хлопна. Точно тогава вадех съдовете от миялната и мина известно време, преди да отида да отсервирам чашата ѝ.
Айнар вдигна глава. Очите му сновяха тревожно наляво-надясно.
— И забелязах куфара ѝ.
— Останал е до масата?
— Да. От нея обаче нямаше и следа. Гледах куфара и се чудех как може човек да забрави толкова голямо нещо. Имайки предвид колко притеснена ми се стори жената, предположих, че е излязла да подиша малка чист въздух ѝ пак ще се върне. Не стана обаче така. Преместих куфара в задната стаичка. Замислих се как да постъпя. Дали да го занеса у дома? Очаквах до няколко дни жената да се появи и да попита за куфара. Затова го оставих в бистрото, понеже заемаше много място, го преместих в хладилното помещение.
— Продължавайте.
— Сещам се, че на следващия ден чух за убийството по радиото. Някои неща явно са ми убягнали, защото не разбрах нищо за произхода ѝ. Чак след няколко дни мой клиент спомена, че жертвата е пакистанка или туркиня. Тогава се усъмних дали не е мистериозната посетителка. Куфарът продължаваше да стои в хладилното помещение. Изведнъж се изплаших и реших, че съм загазил здравата: докато тази жена седеше в бистрото, нямаше други хора освен мен. Налегнаха ме съмнения. А и откъде да съм сигурен, че става въпрос за една и съща жена? Тя така и не дойде да си прибере куфара и опасенията ми се засилиха. За беда времето минаваше, а аз не предприемах нищо. Научих, че убитата е била омъжена за Юман. Запознали се в Индия. Стреснах се не на шега: вещите на тази жена се намираха при мен! Мислех си, така или иначе ще намерят убиеца — с или без куфара. Не ми се струваше толкова важен и реших да се отърва от него. Кой ме е видял? — ядосано попита той.