Йоран няма отношение към любовта. Или има мацка, или няма. Не умее да говори за чувствата си. Обсебен е от секса и от желанието да демонстрира сила. Изглежда приветлив и усмихнат, но подозирам, че е емоционално осакатен и доста елементарно устроен. Неспособен да се постави на мястото на другите.
— Психопат?
— Ти го каза. Впрочем това понятие така и не ми се изясни съвсем.
— И сега ще го изтощиш, за да признае?
— Влагам всичките си сили, за да го отведа там, докъдето ще се принуди да стигне. За да продължи нататък.
— Ами ако не признае? Имаме ли достатъчно улики, за да повдигнем обвинение?
— Вероятно не. Точно това ме притеснява.
— Нима е възможно да издевателстваш над жертвата си като убиеца от Витемуен, без да оставиш никакви следи?
— Случва се непрекъснато.
— В колата на Йоран не открихме никакви улики: нито нишки, нито косми от Пуна. Не би ли следвало да намерим нещо?
— Била е облечена в коприна. Коприната не оставя нишки като вълната или други материи. А косата ѝ е била стегната в плитка.
— Какво е направил с гирите?
— Нямам представа. По иззетия комплект няма следи. Но Йоран има няколко комплекта. Сигурно е изхвърлил някъде гирите, използвани като оръжие при убийството. Слушай сега. Искам да привикаш следните лица за повторен разпит: Ула Мьорк, Линда Карлинг, Уле Гюнвал, Андерш Колдинг, Кале Муе и Лилиан Сюнде. Свържи се с тях и им кажи незабавно да се явят в участъка.
Сайер погледна въпросително Скаре.
— Има ли друго? Да не се е обадила Сара?
— Да. Колберг все още лежи.
Кучето го погледна тъжно, когато се появи в стаята. После направи няколко жалки опита да се изправи, но не успя и се отказа. Сайер не знаеше къде да се дене. Сара излезе от кухнята.
— Дали да не го накараме да положи малко усилия? Докато му пъхаме храната в устата, няма да се насили да стане.
С дружни усилия изправиха Колберг. Сара го придържаше отпред, Сайер — отзад. Краката на кучето поддадоха, но не падна веднага. Изскимтя два-три пъти и се свлече на пода. Те го вдигнаха повторно. Случи се същото. Постепенно Колберг престана да скимти. Насили се да им угоди, за да го оставят на мира, но те продължаваха да го мъчат. Не се отказваха да опитват. Сара донесе платнена постелка, за да не му се хлъзгат краката. Идеята се оказа добра. Краката на кучето се разтрепериха, когато петдесетте килограма натежаха върху тях.
— Този път успя сам да повдигне няколко грама от теглото си — обнадежди се Сайер.
Сара бършеше потно чело. Дългият ѝ бретон непрекъснато падаше в очите ѝ и накрая тя се разсмя.
— Ставай де, огромен мързеланко — подвикна тя.
После двамата със Сайер избухнаха в смях. Окуражен от доброто им настроение, Колберг отпусна крака и се задържа прав няколко секунди. Пуснаха го и той се просна върху постелката, като излая доволно.
— Дявол да го вземе! — изкрещя Сара.
Сайер ѝ хвърли изплашен поглед.
— Колберг ще се справи — увери го тя. — Трябва всеки ден да правим тези упражнения. Няма да се откажем толкова лесно.
— Ще донеса салам — доволен, Сайер се спусна към хладилника.
Колберг намери сили да пропълзи няколко сантиметра по пода. Сайер се върна. В едната си ръка носеше уиски, в другата — крайче от салам. Усмихваше се изненадващо широко. Сара избухна в искрен смях.
— Какво има? — обърка се той.
— Приличаш на голямо дете. Нямаш свободни ръце и мога да правя с теб каквото си поискам.
Телефонът го спаси. Сайер хвърли салама на Колберг и вдигна слушалката.
— Привиках всички — разпалено докладва Скаре. — Ще дойдат утре според установения график. С изключение на Андерш Колдинг.
— Обясни ми.
— Избягал е от жена си и от всичко. Вероятно в Швеция. Сестра му живеела там. Чудя се какво да мисля.
— Бебето му плачеше непрекъснато. Сигурно нервите му не са издържали.
— Пъзльо. Ще се измъкне ли от разпита?