— Не съм откраднала…
Пиратът се засмя мрачно.
— Да, забравих. Просто си взела онова, което е твое, от конюшнята на херцога.
— Не можеш да ме държиш тук! И няма да бъда това, което искаш от мен. Никога! Дори ти да си последният жив представител на мъжкия род на земята.
— Par Dieu14, какъв език. Но скоро ще го усетя по малко по-различен начин, ще почувствам кадифената му гладкост.
— Никога! И ако не отвориш веднага тази врата…
— Капитане! Отвори!
По дървената й повърхност заудряха силни ръце. В същото време по палубата затропаха ботуши.
Французина се намръщи, прекоси каютата и отвори със замах вратата.
— Е?
Помощникът му стоеше пред него, намръщен.
— Онази сган по-надолу по реката, капитане. Решили, че е време да те прогонят веднъж завинаги от своята територия. Сигурно съ петдесет и всички съ въоръжени.
Пиратът изруга. Пое сабята, която държеше Пъркинс и профуча навън.
— Не забрави ли нещо, капитане?
— Какво?
— Момчето. Момчето, което не е момче — добави по-тихо той.
Французина се обърна. Но вече бе късно. Индия Деламиър излетя през вратата, блъсна помощника и го повали встрани, после заизкачва бежешком стъпалата към шумната палуба на „Циганката“.
25
Палубата беше скрита от дима, образуван от изстрелите на оръдията на вражеския кораб. Французина най-после успя да различи през пушека и хаоса на биещите се тела стройната фигура на своята пленница, която се бе отправила към щирборда. Насред пътя й направиха засада, но тя се извъртя, ритна нападателя си в слабините и изби пистолета от ръката му. После го хвърли на своя спътник и двамата се отправиха към едната страна на платнохода. Когато други двама от речните пирати опитаха да я спрат, тя размаха пистолета си и ги накара да се оттеглят.
Капитанът видя, обхванат от ужас, как други четирима започнаха да я обграждат бавно. Сега вече имаше само един начин да стигне навреме до нея.
Сграбчи едно въже, спусна се по него във въздуха и стъпи на палубата. Междувременно повали двама псуващи моряци и изби с ритник оръжието на трети.
Но пристигна късно. Неговата пленница вече се бе качила върху перилото на „Циганката“ и махаше нервно на своя спътник, който беше все още на палубата.
— Скачай, Фрогет! Скачай веднага!
И полетя надолу към разпенените вълни.
Когато Французина достигна парапета, тя се виждаше като дребна фигурка.
Приятелят й стоеше пребледнял.
— Нямаше как да тръгна, не мога да плувам. — Погледна умолително към пирата. — Трябва да разберете. Не й причинявайте нищо лошо. Тя е…
Пъркинс грабна ръката му.
— Тихо. — Понижи глас. — Капитанът ще се погрижи за жената.
Младият мъж можеше само да се надява, че ще успее да го направи. Потрепера, попипа рамото си; усещаше болка в ставата. Началото не беше особено обещаващо. Мрачно хвърли пистолета на своя помощник.
— Погрижи се да не съсипят кораба, докато ме няма, Пъркинс.
Хвърли се в реката и се спусна след нея.
Дъхът му секна от силата на удара с водата. Когато подаде глава над вълните, капитанът на „Циганката“ видя, че жената имаше двайсетина метра преднина. След малко обаче я настигна, но в последния момент тя се извъртя и го ритна с всичка сила с десния си крак в рамото.
Прониза го силна болка. Той нагълта вода и потъна за момент. Когато се показа отново, бе стиснал ядосано челюсти. Щеше да я накара да си плати за това.
Разбира се, ако въобще успееше да използва отново ръката си. Струваше му се, че се бе измъкнала от ставата.
Опипа рамото си; беше постъпил глупаво, като се преметна над палубата с въжето. „Очевидно вече не съм същия като преди“ — помисли с горчивина Французина. А сега трябваше да хване пленницата. Която при това бе на половината път до брега, докато той самият опитваше да си поеме въздух.
Опита да не мисли за болката и се насочи право към скалистото заливче. Многогодишната практика го бе направила силен плувец, така че в крайна сметка стигна брега доста преди англичанката.
Сега вече щеше да й даде урок. Хвана я, когато й оставаха не повече от три метра. При развихрилата се борба тя го блъсна и той удари рамото си в някаква скала.
Този път болката бе умопомрачаваща. Пиратът затвори очи, пребледнял и потен.
— Ти си ранен!
„На всичкото отгоре се учудва“ — помисли раздразнено той.