И присви устни дори още повече.
— Скъпа Хокинс, ти никога не одобряваш когото и да било, щом е над дванайсет и под осемдесетгодишна възраст.
— Нищо подобно. Не одобрявам само мъжете, които са под вашето ниво. — Нацупи се. — А това означава всеки мъж над дванайсет и под осемдесет години. Освен това онзи долу ми изглежда малко странен. Очите му са някак си особени… или може би самият той е особен. Нещо в поведението му… мълчаливо и самоуверено.
— Конър Маккинън! — Описанието подхождаше единствено на него. Индия отметна завивките и скочи от леглото. — Престани поне веднъж да се тревожиш за мен и ми помогни да се облека, Хокинс.
В това време Конър Маккинън се мотаеше из слънчевия салон. Широките му рамене изпълваха безупречно скроения жакет, ботушите му за езда светеха като огледало, а косата му, въпреки, че бе по-дълга, отколкото го изискваше модата, омекотяваше дългите, сурово изсечени линии на лицето му. Конър Маккинън беше действително приятел на Люк, но малко жени биха устояли на желанието да им бъде нещо повече от приятел. За щастие Индия, която бе виждала колко много жени разбиваха сърцето си само с един поглед, оставаше имунизирана за неговия чар.
Открехнала вратата, подобна на видение в светложълт муселин с тъмен морскосин колан, които подчертаваха светлите й очи, Индия стоеше, потупвайки лекичко с върха на обувката си и оглеждаше екзотичния си посетител.
— Дошъл си да ме провериш, така ли?
Мъжът край прозореца се обърна бавно, с усмивка на лицето.
— Прекалено съм зает, за да ти бъда пазач, палавнице. Иначе ще се наложи по цял ден да се мъкна от единия край на Лондон до другия и да налагам твоите ухажори. С много дебела сопа.
Младата жена се изсмя.
— Мързел ли те налегна на стари години, Маккинън?
— На стари години ли? — Повдигна небрежно едната си тъмна вежда. — Ще се погрижа да ми платите за тези думи, лейди Деламиър. — Прекоси стаята с безмълвната грация, от която на Индия винаги й бе секвал дъхът, и се наведе над дланта й, леко усмихнат. — Имам ли нужда от извинение, че съм дошъл да видя любимата сестра на любимия си приятел?
— Аз съм единствената сестра на Люк. И подозирам, че Люк е единственият ти приятел.
Конър се хвана за сърцето.
— Наранявате ме, госпожице. Смъртно ме наранявате.
И се отпусна, като се давеше, върху най-близкия стол. Младата жена също седна, като се смееше.
— Ти си пълна откачалка, Конър. Не разбирам какво вижда брат ми в теб.
Но, разбира се, знаеше. Конър бе спасил живота на брат й в изпълнения с опасности Близък Изток, където Люк бе пленен от пирати. Няколко години по-късно, когато Люк отново бе попаднал в опасност, Маккинън пак му се бе притекъл на помощ. При спомена за тези времена усмивката на лейди Деламиър бавно изчезна. Брат й бе поверил живота си в ръцете на този човек. Тя знаеше, че също можеше да му вярва.
Сплете ръце пред кръста си.
— Какво знаеш за диамантите, Кон?
— Диамантите ли? — Гостът присви очи. — В Индия ги наричаха „частица от вечността“. През Средновековието са вярвали, че те могат да лекуват всичко — от брадавици до безплодие. Образуват се дълбоко в недрата на земята, където е много горещо, и са едни от най-ценените предмети за търговия в човешката история. — Присви устни. — Какво друго искаш да знаеш, освен това?
— Факти. Подробности.
— Само едно е от значение — Те са красиви, ценни… и много опасни.
— Опасни ли?
— Не винаги са това, което изглеждат. Безценното съкровище на един може да бъде фалшиво копие у друг.
— Какво ще кажеш за този? — Младата жена разтвори бавно длан. Светлината затанцува по розовите фасетки. — Това фалшификат ли е?
Конър пое прекрасния камък, заразглежда го напрегнато. Въртя го на различни страни, после бавно го върна.
— Е? — попита едва чуто Индия. — Истински ли е или не?
— Истински е. И е безупречен… поне толкова, колкото може изобщо да бъде един диамант. Никакви облачета, никакви перца, никакви възелчета.
— Какво?
— Миниатюрни пукнатини или инклузии2, които биха намалили стойността на един камък — обясни Маккинън. — Няма също никакви драскотини или вдлъбнатини. Истинската му стойност обаче идва от този невероятен цвят. Експертите наричат подобни камъни фантазия. Слабият жълт оттенък се смята за дефект, но подобен забележителен нюанс прави този диамант безценен. Виждал съм само два други подобни на този — диаманта „Конде“, част от колекцията на Людовик XIII, и „Санси“.
— Къде научи толкова много за скъпоценните камъни? — попита подозрително Индия.
— В Бразилия. Там работих известно време в една мина. — Погледът му, насочен към прозореца, се замъгли, сякаш понесен от не особено приятни спомени. — По принцип, скъпа ми Индия, когато светът се намира в хаос и хората не вярват на своите правителства, такива съкровища увеличават стойността си. Именно заради това си поставих задача да понауча това-онова, та да мога да различавам ценните диаманти от по-скромните им събратя.